IPCC не се занимава с научни изследвания, а с агрегирани на всички сериозни научни проучвания, свързани с климата в цял свят затова е много важно да се проведе в България, за да могат да се ангажират учените от България, но и целия регион.

Това каза в ефира на Дарик бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов по повод домакинството на България на най-голямото научно събитие в световен план: 61-ата сесия на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC). 

“Това, което се очаква да стане на конференцията, е да се подготвят съдържанията на следващите доклади на IPCC. Другата основна тема, с която се занимава конференцията, е съдържанието на доклада за връзката между градовете и климата. Преди 5 години излезе един доклад за почвата и климата и това промени в глобален план политиките, свързани със селското стопанство, горите и почвите. Докладът за градовете и климата ще промени градските политики в цял свят включително в България, дали разбираме това влияние е друг въпрос”, коментира Попов.

На въпроса какви са добрите практики в градовете, експертът коментира, че един от най-напредналите градове в света преди известно време е бил София, но вече не е, защото се застроява там, където не трябва, например във въздушните клинове на София, въвху реки и т.н., което, по думите му, е абсолютно недопустимо.

“Лошото е, че не винаги това е незаконно, трябва законова промяна, за да може градът да се развива и да се препречва такъв тип строителство. Но човек като отиде в Брюксел и вижда как булеварди, които са били много активни преди 10 години, сега са превърнати в пешеходни зони”, коментира Попов. 

Експертът отново даде за пример софийския градски транспорт, който е с една от най-високите електрификации в Европа. Целта от 100% е много близка, просто трябва кметът или общинският съвет да го обявят като цел, но не се усещат, посочи Попов. 

“По отношение на климатичните промени, ние нямаме достатъчно доверие на науката. Наскоро излезе една статия в “Nature”, която анализира рисковете за почвата в цяла Европа и там се вижда много ясно, че Добруджа изсъхва. Тя е в критично състояние от гледна точка на водите и това е тенденция в този регион.

Когато говорим за климат е много трудно да се каже в отделните региони на какво тончо се дължи едно явление, но общата тенденция се вижда, че промените на климата в Южна Европа водят до засушаване. Което поставя много сериозни политически въпроси за България”, коментира Юлиян Попов. 

Той подчерта, че въпросът за управление на язовирите и реките, земеделието, са изключително важни и трябва да бъдат базирани на науката. Много е важно да се възстановят напоителните системи като бъдат изградени наново в съответствие с бъдещото ни земеделие и климатичните сценарии, които трябва да бъдат изготвени от учени от БАН.  

Гледайте целия разговор в прикачения файл.