Инцидентите с търговски кораби в изключителната икономическа зона в Черно море, напрежението в корабоплаването, изкупните цени и критичната липса на транспортна диверсификация у нас са сред водещите фактори за търговията със зърно в страната. Това коментираха в предаването „Агросвят“ по Дарик радио Тодор Стойков, председател на УС на Асоциацията на търговците на зърно и фуражи, и Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и на Българската аграрна камара.

След като два търговски кораба станаха обект на удари, ключовият въпрос пред бранша е дали това ще остане изолиран инцидент, или ще се превърне в редовна практика близо до българските териториални води.

Тодор Стойков подчерта, че за момента няма паника или отказ от страна на корабособствениците да изпращат кораби в нашите пристанища Варна и Бургас. Ако обаче нападенията зачестят, застрахователните премии и наемът на корабите неминуемо ще скочат, което ще натовари целия експортен процес.

„Поне към момента не наблюдаваме някакъв отлив, т.е. нежелание на корабособствениците да идват в нашия край на Черно море. Честотата на този тип събития ще бъде ключова оттук нататък. Разбираемо, ако този нападения над кораби започнат да се случват по-често, това, което можем да очакваме, е едно повишение както на цените за наем на търговските кораби, така и увеличение на застраховките”, обясни Стойков.

Илия Проданов предупреди, че ако Черно море се превърне в несигурна зона, това ще доведе до глобален проблем.

 „Това, което всички трябва да разберат и да си дадат сметка е, че ако Черно море се превърне във втори Ормузки проток, няма да има глад на петрол, а ще има глад на храна. И това е изключително опасно за целия свят, защото Черно море е основният доставчик на пшеница за целия световен пазар и държи реално баланса на световния пазар на зърно“, обясни Проданов. Той призова държавата да има ясен „План Б“ и алтернативни логистични коридори, ако износът през черноморските ни портове бъде сериозно възпрепятстван.

Цените на пшеницата и рентабилността на производителите

Въпреки високите добиви през този сезон, производителите изпитват сериозен натиск. Изкупните цени на пшеницата на пристанище са малко над 200 евро за тон, но заради високия вътрешен транспорт (например от Видин до Варна разходите свалят цената с над 50 евро), до фермера стигат едва около 150 евро за тон – нива отпреди години, които трудно покриват себестойността на фона на скъпи горива и торове.

Според Илия Проданов ликвидността в сектора страда вече трета поредна година, а митът за „зърнопроизводителите със свръхпечалби“ окончателно се е разбил, като броят на новите инвеститори и външни играчи е намалял драстично.

Логистичният капан: Липса на ЖП и речни алтернативи

И двамата експерти бяха категорични, че най-голямото уязвимо място на България остава липсата на свързаност и диверсификация на транспорта.

Докато в съседна Румъния вътрешният превоз се дели равномерно между камиони, влакове и речни баржи по Дунав, у нас най-голям процент от зърното от вътрешността се извозва изцяло с камиони.

Превозът по река Дунав към момента е ограничен и заради критично ниските нива на реката, а ЖП инфраструктурата до пристанищата и зърнобазите не е достатъчно развита.

В пристанищната част има положителни стъпки с частни инвестиции, във Варна и нови кейови места за кораби тип „Panamax“, но държавата спешно трябва да инвестира в публичната инфраструктура – пътища и железопътни връзки.

Пазарите и очакванията за следващия сезон

Българското зърно остава търсено, като основен купувач на пшеницата ни през последните години е Алжир, следван от останалите страни в Северна Африка и Югоизточна Азия. Пазарът за ечемик остава фокусиран в Средиземноморието, а слънчогледът – в посока Турция.

За следващата стопанска година секторът се надява най-вече на спокойна геополитическа обстановка, добри климатични условия и балансиране на производствените разходи. Българските граждани могат да бъдат спокойни – хранителният баланс на страната е напълно гарантиран и има осигурени зърнени и маслодайни запаси за години напред.

 Цялото предаване можете да чуете в прикачения звуков файл.