Проблемът с насилието между децата съществува отдавна. Сега вниманието се насочва към тези случаи, защото добиват голяма популярност чрез споделянето на видеа в социалните мрежи.
Д-р Мартин Янков, училищен психолог и преподавател в НБУ, коментира пред Дарик радио, че агресията между децата е функция на агресията в едно обществото.
Заключенията, че случаите на агресия между деца нарастват се обосновават от това, че всичко се споделя в социалните мрежи. Това коментира пред Дарик радио д-р Мартин Янков, училищен психолог и преподавател в НБУ. Той уточни, че насилието между децата не е от сега, тъй като фрапиращи случаи има и от преди 10 години.
„Живеем в общество на невероятна видимост заради социалните мрежи – всичко се публикува. Това, че преди тези неща са били по-невидими и са слагани под килима не значи, че не са се случвали“.
Агресията между децата е функция на агресията в едно обществото: „Когато обществото е по-агресивно всичко това се прехвърля и върху децата по веригата“.
Янков заяви, че сред най-честите обяснения на агресията е, че тя никога не идва от само себе си, а е провокирана. По думите му според някои психолози агресията е свързана с това, че децата не разбират чуждото поведение и намерение и много често погрешно възприемат дадена ситуация като враждебна.
„Ще дам пример с едно интересно изследване – на ученици в няколко класа се показват едни и същи видеа. В едното дете съзнателно унищожава картинка на свой съученик, за да го нарани. В другото филмче дете се обръща назад, като без да иска бута чаша с вода, тя се излива, и така съсипва картината на съученика си. Някои децата са предварително оценени от учителите им като агресивни. Вижда се, че тези деца не могат да направят разлика между двете видеа, не могат да разграничат това коя агресия е била преднамерена и кога нещо е станала инцидентно“.
По думите често агресията е предизвикана от фрустрация.
„Когато детето е в някаква ситуация, в която не може да се справи или има някаква цел, която е недостижима за него, ако има агресивен модел на поведение - в семейството, в училище, в обществото, виждало е, че това е допустимо, то започва да проявява агресия, за да се справи с чувството на неудовлетворение“.
Мартин Янков обърна внимание на социалния модел, при който децата наблюдават агресия около себе си, което е предпоставка да започнат да я използват.
„Един вид агресия, която детето наблюдава, може да отключи в него и други видове. Например случва се дете да се държи агресивно, родителите казват, че вкъщи му обясняват какво трябва да е поведението му. В същия момент родителят се връща ядосан вкъщи и разказва – в куриерската фирма чаках половин час, направих служителят на две стотинки, вика крещи, обижда… Детето вижда този модел на поведение и после го използва“.
Той обърна внимание, че сред методите, които родителите използват, за да овладеят агресията при децата си е наказанието. По думите му наказанието може да е нож с две остриета, особено ако то е физическо.
„Това създава на детето впечатлението, че този модел – да реагираш агресивно, да пошляпнеш, да крещиш, да обидиш е позволен. Наказанието може да е по-ефективно, ако родителят обяснява защо го налага. Не се казва ти се държиш лошо, заради това те затварям в стаята, а се обяснява ти направи това, този човек се почувства така, ти ако беше на мястото на твоя съученик как щеше да се чувстваш“.
Янков коментира, че в децата трябва да се провокира емпатия, тъй като до около 7-та си година са егоцентрични и не успяват да възприемат чуждата гледна точка.
„Точно в този период – между 5 и 7-годишна възраст, родителят трябва много активно да опитва да извади детето от тази егоцентричност, да му показва другата гледна точка и да го кара да разсъждава“.
Често жертвите на агресия имат подобен профил – свити деца, по-затворени и необщителни.
„Едно от качествата, които могат да бъдат много полезни на децата е така нареченото сътрудничество или желанието да общуваш и помагаш на другите. Изследвания показват, че деца с един същи профил – профил на жертвата на агресия, които са по-притеснителни и неуверени в себе си, но имат развито качество да могат да общуват с другите, стават по-рядко жертва на агресия“.
Агресивните деца доста често в миналото си са били жертва на агресия – било то в училище или в семейството.
Янков поясни, че понякога децата прибягват до инструментална агресия, което означава, че агресията не се използва с враждебни намерения, а за постигане на някаква цел. Тогава е важно родителите да разговарят и да пояснят другите пътища за постигане на дадена цел. Понякога децата са агресивни, защото имат нужда от внимание, дори и да е негативно – разговор с директор, мъмрене от учител. Той уточни, че е правилно да се практикува и обратното, тъй като това прави впечатление на децата.
Относно акта на заснемане на насилието между деца и публикуването му в социалните мрежи, Янков обясни: „Това показва желание да бъдат видени, оценени, по някакъв начин да предизвикат впечатление. Някой да се ангажира тях“.
Голяма част от децата в съвременните училища показват симптоми, които в старите психологически учебници от 50-те и 60-те години са описани като симптоми на деца, лишени от родителска грижа.
„Това са деца, които отчаяно имат нужда от внимание. Те до голяма степен са се отгледали сами, справяли са се с живота в голяма смота, без засилено родителско присъствие и искат да привлекат внимание. Това показва една неувереност в собствената им стойност и самооценка заради това има нужда от едно външно потвърждение, хората да им се възхитят. Те не могат да осмислят, че действието, което правят е лошо, неуместно, искат да натрупат лайкове, коментари, видимост“.
Механизмите за преодоляване на подобна травма, още повече когато стане публично достояние, от агресора и от жертвата са няколко, като първо се търсят причините.
„След като причините са разбрани се работи с чувствата на детето, с повишаване на неговото усещане за себестойност. Питаме детето какви хубави качества виждат в себе си, как може да ги използват. Понякога в ситуации на конфликти съм викал за разговор и двете деца, за да разкаже всеки от тях, да чуят гледните си точки. След това им задавам въпрос – може ли да ми посочите пет хубави неща в другия човек. Когато едно дете каже някакви комплименти, нищо че може за нас възрастните са наивни, другото дете започва да се радва, става му приятно – да, тича бързо, има хубаво яке. Така се закрепват отново връзките с децата“.
Мартин Янков обясни, че преодоляването на негативни коментари или записи става чрез изграждане на нови приятни асоциации и моменти.
По думите му в основата с преодоляването на агресията са разговорите и разбирането на нуждите, които имат децата срещу нас.
„Хората, които под каквато и да е форма общуват с децата – родители, роднини, учители, трябва да следим поведението и реакциите си пред децата, какво им демонстрираме и показваме. Виждал съм случай на родител, който идва да вземе детето си и му казва с топлота – хайде, ид*от, взимай си чантата и тръгвай. Възрастните виждаме, че в конкретния случай обидата не е изречена, за да нарани, но детето не може да направи разлика и ще започне да нарича така и съучениците си“.
По думите му, когато детето бъде изложено на такъв модел, то започва да използва не само този тип агресия, която е видял, а и всички останали.
Психологът д-р Мартин Янков обясни, че децата не се впечатляват от думите, с които ги възпитаваме, а с действията ни в различни ежедневни ситуации.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
