Животът в бедните квартали е свързан не само с лоши хранителни навици и проблемна инфраструктура, но може също така да наруши области от мозъка, които са отговорни за регулирането на емоциите и познанието, се посочва в ново проучване, цитирано от Darik Buisness Review.
"Открихме, че животът в кварталите с неравностойно положение е свързан с разлики във фината структура на кората на мозъка.
Някои от тези разлики са свързани с по-висок индекс на телесна маса и корелират с висок прием на транс-мастни киселини, често срещани в пържената бърза храна“, коментира пред Forbes д-р Арпана Гупта от Goodman -Luskin Center и директор на Neuroimaging Core, която е сред авторите на проучването.
„Нашите резултати предполагат, че областите на мозъка, участващи в емоциите и придобиването на знания, могат да бъдат засегнати от аспектите на неблагоприятното положение на квартала, които допринасят за затлъстяването.
Това подчертава значението на справянето с проблемите с качеството на храненето в необлагодетелстваните квартали, за да се защити здравето на мозъка“, казва още Гупта.
Тя и нейните колеги смятат, че определението за квартал в неравностойно положение се отнася до общности, в които хората напускат училище по-рано, имат по-нисък от средния доход и живеят в претъпкани жилища без подходящи водопроводни съоръжения.
Екипът изследва 92 възрастни американци (65 жени и 27 мъже), живели в района на Лос Анджелис. Всички участници са подложени на ядрено-магнитен резонанс в периода от октомври 2019 г. до юли 2022 г. в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
В резултат на проучването изследователите установяват, че хората, които живеят в подобни квартали, са по-склонни да имат намален обем на мозъка, отколкото жителите на по-развитите райони.
Точните механизми, които стоят в основата на тази зависимост, все още не са ясни, но изследователите предполагат, че затлъстяването може да бъде един от възможните допринасящи фактори.
Множество проучвания подчертават по-високия риск от затлъстяване сред хората в необлагодетелствани квартали, включително и поради затруднения достъп до съоръжения за спорт и други физически дейности.
"Различни популации от клетки съществуват в различни слоеве на кората, където има различни сигнални механизми и функции за обработка на информация.
Изследването на микроструктурата на различни кортикални нива осигурява по-добро разбиране на промените в клетъчните популации, процеси и комуникационни пътища, които могат да бъдат засегнати от живота в кварталите в неравностойно положение", обяснява Лиза Килпатрик, изследовател в Goodman-Luskin Microbiome Center
Екипът установява, че участниците в проучването, идващи от кварталите с най-лоши показатели, са преживели комуникационни промени в мозъчните региони, които са от решаващо значение за регулирането на емоциите, обработката и усвояването на нова информация и други когнитивни процеси.
"По-специално, неблагоприятното положение на квартала е свързано с повишения прием на калории от транс-мастни киселини и натрий.
Това предполага, че е важно да направим по-здравословната храна по-лесно достъпна в необлагодетелстваните квартали, за да подобрим не само физическото, но и психическото здраве на хората“, посочват още авторите на изследването.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
