Пътуване, което започва като поредното приключение, но постепенно се превръща в изпитание за нервите, смелостта и доверието към човека зад волана. Именно такава е историята на Вероника, която заедно с приятелите си се отправя към едни от най-труднодостъпните места в Централна Азия – Таджикистан и Киргизстан.

На едва 23 години тя вече има зад гърба си пътувания, за които мнозина дори не биха се осмелили да мечтаят. След като в предишния разговор разказа за нощувки при почти липсващи условия и приключения далеч от познатия комфорт, този път историята продължава с още по-екстремни моменти.

Първоначалният план бил амбициозен – да бъде обиколен целият Таджикистан, след това да се премине в Киргизстан и накрая групата да се върне обратно към мястото, откъдето има полет за България. Само че още пътищата в Таджикистан показват, че това няма да бъде обикновено туристическо пътуване.

„В Таджикистан, както си говорихме миналият път, асфалта липсва. Представи си Балинова домнина в Манастирски ливади 10 пъти по-зле“, разказва тя с усмивка, но зад думите ѝ се крие реалността на едно доста сериозно изпитание.

Пътят бил толкова лош, че трудно можел да бъде наречен път. А когато шофьорът решил да премине през недовършен тунел, който би спестил около 40 километра, четиримата пътешественици за първи път усетили истинския риск.

„Тунелът е като една дупка в планината. То е буквално една дупчица, черна дупка. Разбира се, че няма асфалт. Само че без изход“, спомня си тя.

В крайна сметка не им било позволено да преминат през тунела заради китайска делегация, която трябвало да го инспектира. Тогава групата дори се почувствала облекчена, че няма да преминава през него. Само че следващият маршрут се оказал далеч по-страшен.

Пред тях се появил тесен път, изсечен в планината, от едната страна на който зеела отвесна пропаст, а дълбоко долу се виждала река. От другата страна започвала границата с Афганистан.

„Другият път беше още по-скандален. Едно пътче, изрезано ето така в планината. Отдолу е отвесно“, разказва тя.

И докато останалите вероятно биха предпочели да затворят очи, Вероника успяла да заснеме случващото се. Един от записите дори останал като своеобразно признание за страха, който изпитвала в този момент.

„Леле, хора, тук ли ще умрем?“, казва тя във видеото.

Още по-напрегнато станало, когато шофьорът решил да изпревари друга кола, докато четиримата се намирали на този опасен планински участък.

„Карахме с 60-70 км в час на този път“, спомня си тя. „Аз бих карала с 10 км в час. Аз не бих минала по този път.“

По-късно обаче разбрали нещо, което направило цялата ситуация още по-невероятна – по същия тесен маршрут преминавали и тежкотоварни камиони.

„Реално схемата е да минеш колкото се може по-бързо от този път и да не се засичаш с тирове. Защото ако ти дойде тир от другата страна, тогава става страшно“, разказва тя.

След като успяват да преминат през опасния участък, приключенията далеч не приключват. Групата стига до границата между Таджикистан и Киргизстан, където ги очаква ново изпитание – липса на обхват, огромна надморска височина и усещането, че се намират буквално в нищото.

„Между двете граници имаше поне 20 километра път. През планини. Бяхме видели мармоти. Много интересен път“, разказва пътешественичката.

Самата граница се намирала на около 4000 метра надморска височина. За човек, който не е свикнал с подобни условия, това може да се окаже сериозно предизвикателство.

„Леко ти е лошо, леко ти е замаяно. Но пак не го усетих прекалено много“, описва усещането тя.

На групата дори препоръчали зелен чай като средство, което да помогне на организма да се адаптира към височината.

Но истинският обрат тепърва предстоял. След като преминали едната граница и стигнали до следващия пункт, нещо в автомобила привлякло вниманието на граничарите.

„Изведнъж ги викат граничарите навън. Моят паспорт остава там, при граничарите. И гледат колата, преглеждат я цялата“, спомня си тя.

Причината се оказала още по-притеснителна, номерата на автомобила не съвпадали.

„Номерата не съвпадат. Съответно най-вероятно колата е крадена“, разказва тя за момента, в който ситуацията от приключенска започва да изглежда като сюжет от филм.

И въпреки всички страхове, неизвестността и ситуациите, в които единственото решение е да се довериш на хората около себе си, пътуването оставя след себе си истории, които трудно могат да бъдат забравени.

Защото понякога най-ценните спомени не се раждат на туристическите места, отбелязани с големи букви на картата, а по тесните планински пътища, на граници без обхват и в моменти, когато не знаеш какво ще се случи след следващия завой.

Това е само малка част от целия разговор с Вероника. В него тя разказва още за пътуването си, най-трудните моменти, срещите по пътя и преживяванията, които остават завинаги в паметта.

Можете да чуете още от нейната история и да се потопите в целия разговор в интервюто!