Четири дни и четири нощувки на лодка, обикаляне на острови, спонтанно взети решения и онова усещане, че всеки следващ ден може да донесе ново приключение. За Емили пътуването не е просто начин да прекараш свободното си време, то е начин на живот.

Тя е от хората, които трудно могат да останат на едно място, когато светът е толкова голям и има още толкова много неща за откриване. В свободните си дни стяга багажа и тръгва, а този път маршрутът я отвежда до Индонезия, където едно спонтанно решение се превръща в незабравимо приключение.

Самата тя се определя като пътешественик на „150% от възможни 100%“ и разговорът бързо показва защо. Последното ѝ приключение включва четири дни на лодка, различни острови и постоянно движение, но и един важен урок – дори човек, който обича да живее на високи обороти, понякога има нужда просто да спре.

Всичко започва в Индонезия, но не в Бали, както вероятно биха предположили мнозина. Преди лодката тя вече е прекарала шест месеца в страната и е успяла да види места, които остават далеч от обичайните туристически маршрути.

„Индонезия не е Бали, Индонезия е много повече като култура, като места, като изживявания“, категорична е тя.

Една от спирките ѝ е остров Ломбок, който се превръща в отправна точка за следващото приключение. Там се среща с приятел, с когото се запознава по-рано в Тайланд. Планът се ражда почти спонтанно – вместо да прекарват дни в придвижване между различни места, решават да обиколят няколко острова с лодка.

Преди това обаче пътешественичката вече е успяла да разгледа и трите Гили острова, всяко от малките кътчета със собствен характер.

„Ако искаш да си малко по-чил, отиваш на Гили Мено, ако искаш по-парти вайб, си отиваш на Гили Ти“, разказва тя.

Самата тя избира именно парти острова.

„Аз бях в Гили Ти, бях на парти дестинацията тогава. Не ме съдете“, казва през смях.

Следващата стъпка обаче е още по-интересна. За да успеят да видят възможно най-много места за кратко време, двамата избират т.нар. island hopping, обикаляне от остров на остров с лодка.

„Най-готиното и бързо изживяване за такъв тип график ще е точно да сме на лодка и да обикаляме различни острови“, разказва тя.

На пръв поглед звучи като абсолютна мечта – лодка, тропически острови и ново място всеки ден. Реалността обаче се оказва малко по-различна.

Постоянното движение изморява дори човек, свикнал да живее на високи обороти. Събираш багажа, сменяш мястото, срещаш нови хора, отново стягаш раницата и продължаваш.

„Със сигурност първо не е за всеки, второ е изморително и дори за човек като мен, който живее на високи обороти, на мен ми идва в повече“, признава Емили.

След пет дни и четири нощувки на лодката тя и приятелят ѝ стигат до момент, в който единственото желание е да не правят абсолютно нищо.

„Просто бяхме такива – айде да си вземем една стая, която да си делим двамата и да си починем малко и да не правим нищо, да излезем, малко да хапнем. Като нормалните хора“, разказва тя.

И точно тогава идва осъзнаването, че дори най-красивите места могат да се превърнат в ежедневие, ако постоянно си в движение.

„Толкова има и това, че... ти просто спираш да оценяваш това, което виждаш. Ти спираш да се впечатляваш от залезите, които виждаш, от гледките, които виждаш и си казваш: аз това го видях вече.“

За нея това е важен момент от всяко пътуване да не позволиш на непрекъснатото търсене на следващото приключение да ти попречи да усетиш настоящото.

„Идеята е наистина да усетиш културата, обикалящата среда, да усетиш всъщност колко си късметлия да си там и да го изживяваш“, казва тя.

Но ако има нещо, което напълно описва начина, по който Емили пътува, това е спонтанността. Дори четиридневното приключение с лодка е организирано почти в последния момент.

„До последно не знаехме дали това не е измама. Цялото нещо и просто ще ни вземат парите“, признава тя.

Само четири дни преди началото на пътуването двамата решават, че искат да преживеят именно това. Проблемът е, че почти всичко вече е резервирано.

„Абсолютно всичко беше букнато навсякъде – в официални сайтове, в сайтове за пътувания, в някакви будки на улицата, дори като излезеш на самия остров, просто всичко беше букнато.“

Вместо да се откажат, те продължават да търсят вариант. И именно тази способност да намира решение в движение превръща много от пътуванията ѝ в истории, които си заслужават да бъдат разказани.

А между островите, лодките и непрекъснатото движение се появява и друга тема, романтиката по време на пътуване. Защото, както самата тя отбелязва, почти във всеки филм или сериал за пътешествия има и любовна нишка.

„Толкова много филми гледам, толкова много сериали гледам на тема травел и пътувания, винаги има една любовна нотка.“

А дали реалният живот на пътешественика е също толкова романтичен, колкото изглежда на екрана? Отговорът очевидно предстои в отделна история.

Защото зад красивите снимки от далечни острови стоят много повече неща  умора, спонтанни решения, неизвестност, нови хора и моменти, в които просто трябва да си кажеш „стоп“ и да си поемеш въздух.

Това е само малка част от целия разговор с Емили. В него тя разказва още за живота на път, четирите дни на лодка, островите на Индонезия, спонтанните решения, умората от постоянното движение и онези моменти, които превръщат едно пътуване в истинско приключение.

Можете да чуете още от нейната история и да се потопите в целия разговор в интервюто!