.

Биляна Гяурова коментира доклада на БИПИ  "Прозрачност и ефективност на публичните средства за справяне с COVID-19 в България.

 

Tова са изводите от изследване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), посветено на порочните практики на корупция в здравеопазването в условията на пандемия.

От началото на пандемията в България има хаос в управлението и финансирането на здравната криза, който води до разпиляването на огромен ресурс за ваксини, тестове, лекарствени препарати, медицински изделия и апаратура, капитално строителство и др, показва проучването.

Икономическият съветник от КТ "Подкрепа" Ваня Григорова даде пример, че цената на PCR тест, платена от държавата през април 2020 г. е 16 лева. На тази цена са договорени над 30 хиляди теста. Сделката за 30-те хиляди теста по 16 лв. всеки е за сумата от малко над 300 хиляди долара. През юли миналата година са закупени още 42 хиляди теста – по 13 лв. за брой.

"Няма как разходите за PCR тест, включително с оборудване и всички останали разходи, да надскочи 40 – 45 лв.", казва Григорова. Същевременно в началото на пандемията цената на PCR тест варираше между 90 и 120 лв, а при експресна обработка достигаше до 190 лeва.

Според доклада разликата в пазарната цена на теста и тази до крайния потребител е девет пъти по-висока. "Има източване на държавния бюджет и на домакинските бюджети благодарение на кризата и това продължава да се случва", коментира Григорова. Друг основен проблем е липсата на прозрачност при обществените поръчки.

"Поставиха се перфектни условия за корупционни действия и то в условията на хаос и объркване сред всички нас", коментира адвокат Грета Ганева. Отмененото действие на Закона за обществените поръчки създава корупционна среда и възможност за злоупотреба със средства от бюджета и оперативните фондове на ЕС и спекула по време на пандемията, сочи докладът. Анализът е правен за времето от март 2020 до март тази година. БИПИ е партньор за България по международния проект "Ефективна борба с корупцията", който се осъществява с финансиране от Държавния департамент на САЩ. От БИПИ посочват че има лобизъм при избор на фирми – производители на ваксини и на фирми-доставчици на лекарствени средства, дезинфектанти, медицинска апаратура и други здравни продукти.

Експертите на БИПИ смятат, че има неяснота по отношение на принципите и критериите при изработването на методиката за заплащане на труда на медицинския и немедицинския персонал на "първа линия".

Многобройните й промени изглежда, че са направени с единствената цел да няма недоволни и шум в системата, което би създало допълнителни проблеми пред управляващите и техните опити да овладеят кризата.

В анализа се отчита липса на прозрачност и отчетност при дарителската кампания, често използвана повече с рекламна цел от компрометирани политици за изчистване на имиджа им като дават пример с дарителската кампания на Делян Пеевски. Според БИПИ няма реален контрол от страна на държавата върху мерките за овладяване на пандемията от Covid-19, граничещ с отказ от осъществяване на това задължение.

Ваксинационната програма на правителството се изпълнява бавно и хаотично, което увеличава рисковете за нейния провал, констатира още докладът. В международен аспект корупцията в здравеопазването е една от най-високите и особено във време на пандемия този корпуционен фактор се увеличава изключително много.

По данни на Световната банка, дори и в нормална ситуация, корупцията в здравния сектор на глобално ниво към 2019 г. води до загуби от над 500 милиарда долара годишно. Във фазата на възстановяване от кризата националните държави и международните организации ще инвестират невиждан досега обем от средства – за ЕС той е над 1.8 трилиона евро.

Всички тези фактори влияят върху корупционната среда – те повишават корупционния риск, а в държави като България, където има систематични проблеми с корупцията, кризата засилва още повече негативните явления при използването на публичния ресурс. Експертите посочват основните корупционни прояви в сектора на здравеопазването, чието въздействие във връзка с управлението на кризата се повишава.

Сред тях са такива, свързани със системите за обществени поръчки, подкуп при медицински услуги, корупция в научна и развойна дейност при създаването на нови продукти, конфликт на интереси и лобиране при разходи, свързани с Covid-19.

За намаляване на хаоса при подобни ситуации експертите на Български институт за правни инициативи предлагат в България да се приеме закон за извънредното положение, както и да се въведе ефективно електронно управление и правосъдие.