С традиционната тържествена литургия за благоденствието на града и неговите жители в храм „Св. Троица“ започна днес празничната програма за Деня на Свиленград 5 октомври.
От 11 ч. бе общоградският ученически крос за купа „Пети октомври“ с подкрепата на Ротари клуб – Свиленград.
В същия час бе и традиционното поклонение на връх Шейновец, където бе отслужена и панихида за загиналите за освобождението на Свиленград пред паметника-костница на загиналите за освобождението на Свиленград.
От 111 години връх Шейновец бележи началото на най-новата история на Свиленград, защото от тук на 5 октомври 1912 г. идва свободата за неговите жители. От тук започва Първата Балканска война, чиято цел е да присъедини към родината останалите под османска власт български територии – Тракия и Македония, отбеляза в словото си директорът на Историческия музей Елена Митева.
„Още преди да бъде прочетен в Стара Загора Манифестът на царя за началото на Балканската война, тук се разиграва първата битка и победа на българската армия. Стратегическата позиция - връх Курт кале, е овладяна от 30-и пехотен Шейновски полк, в чиято памет по-късно е преименуван на Шейновец. Атаката започва на 5 октомври в 5.00 ч. сутринта с труден и продължителен подход към изходните позиции. Включват се 5-а, 7-ма и 8-ма рота на 2-а дружина, командвана от майор Стефанов, и пограничната команда начело с капитан Мерджанов. На 5 октомври 1912 г. само за 40 минути върхът е овладян, а до 9 ч. е зает целият хребет. Благодарение на тази победа същия ден, следобяд в Свиленград влизат Лейбгвардейският конен полк и 8-ма тунджанска дивизия под ръководството на ген. Димитър Кирков. Свиленград е освободен.
Решаващата победа открива пътя на 2-а българска армия към целия оперативен тракийски театър между реките Арда и Марица, по посока Одрин по време на цялата война. За справедливата национална кауза на този връх са дадени първите свидни жертви: ранени са 24, загиват 15 български войници. Същия ден на бойното поле лично царят награждава първите бойци с орден „За храброст“.
Признателните тракийски бежанци от региона по-късно преименуват върха и от 1936 до 1941 г. издигат паметника, наричан „Малката Шипка“. С усилията на доброволци от Свиленград и близките села - Малки Воден, Вълче поле, Черешак, Дъбовец, Мезек, Малко градище, с магарета и катъри се извозват до върха строителни материали. Издига се паметникът с камъни от околността, обработват ги местни майстори, пясъкът се добива от коритото на река Арда. Тържествено се освещава с панихида и молебен в края на август 1941 г.
Върху мраморната плоча са изписани 14 от имената на загиналите, не е известно как и защо е пропуснато името на 15-я загинал. Във връзка с организираната през миналата година от Историческия музей в Свиленград научна конференция и извършената изследователска работа краеведът Атанас Куманов откри в Държавен военен архив – Велико Търново името на Жельо Ангелов Хабов - от 5-а рота, 30-и шейновски полк, което би трябвало да бъде добавено на паметника, завърши словото си Елена Митева.
В тържеството участваха жители от двете съседни общини – Свиленград и Любимец, които заедно се преклониха пред подвига на шейновци. Панихидата отслужи архиерейският наместник отец Константин. Венци и цветя поднесоха Общински съвет и Общинска администрация – Свиленград, Общински съвет и Общинска администрация – Любимец, представители на политически партии, Исторически музей – Свиленград, НЧ „Просвета 1870”, Тракийско дружество „Тракия”, Ротари клуб, ПГССИ „Христо Ботев”, СУ „Д-р Петър Берон”, Първо ОУ „Иван Вазов”, ОУ „Любен Каравелов”, СУ „Желязко Терпешев” – Любимец, граждани.
Това е и финал на организираната от общината програма, която започна на 19 септември с пленера „Нарисувани усещания“.
