Да правиш документалистика и игрални филми е различна форма на удоволствие, смята режисьорът на филма “Смирен” Светослав Драганов. Според него документалното кино те запознава с историите на интересни хора на многопластово ниво, но пък игралните филми създават и разказват нови светове. Идеята на Драганов не е била да направи просто игрален филм, а да създаде точно този филм, в който да представи по своеобразен начин своето алтер его.
География на личността и екология на оцеляването в “Посока Култура” тази неделя
Историята в „Смирен“ се движи между документалния и игралния разказ
и въпреки, че на моменти изглежда автобиографичен, той всъщност се
надсмива над представата за това какво е да си кинорежисьор в България
днес. Има мотиви, които са смешни и именно идеята да се надсмея над себе си ми бе интересна – казва Светослав Драганов
Жените са по-интересни за изкуството, но при мъжете има също интересни неща, които да се покажат и разкажат, казва Драганов. Филмът е разказ за един мъж в криза, не жестока, но все пак криза, която се разиграва пред очите ни, допълва той в студиото на Посока култура.
Борислав Чучков за филма „Шекспир като улично куче”: Личните истории винаги прерастват в нещо хубаво
Христо Петков, който играе главната роля във филма, заяви, че филмът е страхотен микс между игрално и документално кино. Границата между двете е доста бледа и това го прави още по-интересен, обясни той.
Идеята на филма, според Драганов, е хората сами да изградят представата си за него, а не да им бъде наложено как да се чувстват от видяното.
Във филма Васил, главният герой, е 40-годишен документален режисьор, който не е постигнал успеха, за който мечтае. Загърбил собственото си семейството, той влага цялата си енергия в новия си филм, разказващ за скъсаната семейна връзка на монах и неговата майка.
Как танцът се превръща в спасение от ужаса на войната?
Когато научава, че монахът е в психиатрия, а майка му ще се подложи на операция от рак, Васил решава, че трябва да ги събере, за да заснеме емоционален финал на филма си.
Христо Петков сподели, че Драганов умее да сложи лупа над отделния живот и да го направи интересен. Затова и образът му във филма е толкова детайлен. Ако сцената върви гладко, така както е написана, Светослав не беше особено доволен, обяснява Петков, описвайки уникалния подход на режисьора. Той обича да се случват неочаквани неща, допълни той.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
Още по темата
- За силата на човешкото достойнство в “Човекът, който не можеше повече да мълчи”
- Петър Коев от Sofia Live Festival за възходите и разочарованията
- Тази неделя в „Посока Култура“: Тайните на Sofia Live Festival и науката като забавление
- Тази неделя в „Посока Култура“: 125 години от рождението на Дечко Узунов, наука и фестивали