Къде е 24-ти май и смисълът му да е национален празник?
Темата коментира литературоведът Светлозар Желев в предаването "Посока култура" по Дарик радио.
"24-ти май си е национален празник. Ние наричаме тези празници "официални". Дали да бъде националният ни празник е всъщност дебатът, който в момента върви. Аз смятам, че всъщност трябва да погледнем какво е националният празник. Това е датата, която обединява целия народ. Всички държави имат своите национални празници, които са свързани с дата, която е незаобиколима. В 80 процента от случаите това е Денят на независимостта. Защо 3-ти март не обединява? Защото това трябва да бъде една абсолютно еднозначна дата. 3 март не е такъв. През пропагандата, 3-ти март е издигнат в култ и отношението към него се превръща в едно знание, което е лъжливо. 3-ти март е един предварителен договор, който се случва между две сили, за да прекратят една война. Това е, нищо повече. 3-ти март не означава абсолютно нищо, освен спиране на войната между Русия и Османската империя.
Къде е онзи паралел между 6-ти и 22-ри септември, в сравнение с 3-ти март?
"Актът на нашето съединение е най-важният вътрешен акт, който България е направила въпреки всички. Разбира се, 22-ри семтември е денят на нашата независимост. 24-ти май е най-националният празник, защото една нация винаги се обединява около езика. Има две неща, които ни правят българи - едното е територията, другото е българският език. Това са празниците, които отбелязват това, че сме българи. Винаги съм защитавал тезата, че 24-ти май е по-добър от 3-ти март, защото българският език ни дефинира като българи и наистина българската култура е нещото, което е най-големия ни принос в световната история", заяви той.
Колко обаче един национален празник трябва да отговаря на усещането на духа на един народ и на държавната политика?
"Съжалавям, че нашите политици продължават да не разбират, че когато се говори за култура, не се говори само за пари. Става въпрос за приоритет, за послание, за разбиране. Не може да бъде намаляван процента от БВП за културата. Очакваше се бюджетът за тази година да бъде като този за миналата година и той е такъв. Проблемът е обаче с тази процентност. Всички политиечски партии в последните избори заявиха заедно, че първото нещо, което ще направят, е да повишат процента за култура на 1%. С фразата „сега не може”, ние достигнахме до 400 шева, защото директната корелация на това, което се случва по пътищата, на домашното насилие, всички тези неща в крайна сметка трябва да разберем, че са плод на културата", категоричен е литературоведът.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
