Идеята за това как би изглеждал светът, ако хората изчезнат, е изследвана широко от учени, както и от много пост-апокалиптични филми. Френският фотограф Ромен Вейон обаче си поставя за мисия да улови в снимки потенциалния резултат от една планета без хора.
38-годишният мъж е прекарал години в снимане на изоставени места по света, които са били завладени от природата, със зловещо красиви резултати.
За неотдавнашната си книга „Green Urbex: The World Without Us“, издадена през 2021 г., той засне поредица от изоставени и/или забравени места, включително призрачен град в Намибия, изоставено кино в Брюксел, полуразрушена тосканска вила, неизползвана железопътна линия в Украйна, както и паметника Бузлуджа в България.
„Постапокалиптична визия“
Вейлон, който работи върху втория том на книгата, се надява, че натрапчивите изображения ще послужат като напомняне за „необходимостта да живеем в хармония с нашето местообитание“, както и да подчертаят важността на работата с природата, а не срещу нея.
„Всички сме очаровани от тази постапокалиптична визия. Може би трябва да сме свидетели на това, за да се насладим на това, което имаме, и на времето пред нас“, казва той.
Книгата, която в момента е достъпна само на френски език, е разделена на три различни раздела. Първият демонстрира изоставени места, които остават относително добре запазени, а вторият се фокусира върху полуразрушени места в много по-лошо състояние.
И накрая, третият раздел е направен от изображения на отдавна забравени места, които са били напълно затрупани от растителност.
„Всички снимки са заснети през последните 10 години. Това наистина е смесица от всички места, които документирам, откакто започнах“, каза фотографът.
Трайно очарование
Увлечението му по изоставените места започва в ранна възраст, когато открива изоставена фабрика за камиони близо до Париж.
Въпреки че книгата, която съдържа над 200 изображения, предоставя известен исторически фон на редица обекти, фотографът казва, че се опитва да предложи възможно най-малко подробности, така че хората да могат да „създадат свои собствени отговори“ на всички въпроси, които може да имат.
„Всяка история ще бъде различна от другата и това е, което обичам“, добавя той.
Но заснемането на изоставени места в толкова много различни и често отдалечени кътчета на света е много по-сложно от това просто да вземете камера и да тръгнете на път.
Понякога авторът прекарва месеци в проучване на по-малко известни изоставени обекти и определяне на точното им местоположение, да не говорим за кандидатстване за разрешение за снимане на някои от тях.
„Прекарвам часове в търсене на исторически улики, които могат да ми помогнат да намеря мястото, което искам да снимам“, обяснява той.
Бузлуджа
„Имам огромно количество време, прекарано в Google Maps, опитвайки се да се видя дали някои сгради може да са погребани под растителност. И самото шофиране, когато сте в нов район, също може да донесе някои приятни изненади“, сподели той.
Наличието на приятели по целия свят също се оказа полезно за фотографа, който често получава съвети от други пътешественици, а понякога и от своите последователи в социалните медии, за потенциални обекти, които да включи в работата си.
Един от акцентите в книгата е изображение на Бузлуджа, изоставеният съветски паметник в България, за който Вейон казва, че е едно от любимите му места за снимане.
„Бузлуджа със сигурност е най-необикновеното и уникално място, на което съм бил“, казва той за бившата централа на Българската комунистическа партия.
„Отвън изглежда като НЛО, а вътре ще намерите най-красивите мозайки.“
Несъществуващото румънско казино Constanța, което е определено за исторически паметник от румънското Министерство на културата и националното наследство, също оставило траен отпечатък.
Възстановяване на природата
„Бях толкова изненадан да видя останките от старата сцена на казиното, прекрасните полилеи или орнаментите на голямото стълбище“, признава той.
Натрапчивите изображения на фотографа от японската Nara Dreamland, заснети около десетилетие след затварянето на тематичния парк през 2006 г., привлякоха най-голямо внимание.
„Това е перфектен пример за това, което искам да покажа, когато казваме „природата превзема. Виждате как бръшлянът бавно покрива влакчето в увеселителен парк, сякаш го изяжда. Паркът беше унищожен между 2016 и 2017 г. малко след моето посещение, така че това прави снимката още по-емблематична според мен“, каза фотографът.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
