Инженер Цветан Минчев – студент по магистърската програма „Автоматика“ на Техническия университет – филиал Пловдив е убеден, че ако роботизирана ръка достигне съвършените движения на човешката, от това ще има големи ползи. Затова той научи своя робот да вижда ръката му и да повтаря абсолютно точно движенията ѝ.
„Темата на дипломната ми работа е "Разработка на софтуерно приложение за жестово управление на манипулатор Kinova Jaco Gen 2". Сложих „очи“ на трипръстовия учебен робот, поставяйки специална камера. Роботът разпознава само една ръка и копира нейните движения. Край мен може да има още 10 човека, които да махат с ръце, но роботът няма да им обърне внимание. Трябваха ми около два месеца, за да науча Kinova Jaco Gen 2 да повтаря движението на ръката ми“, разказва Цветан.
Идеята на инж. Цветан Минчев е виждащите роботизирани ръце да се прилагат в опасни за човека среди, където човешката намеса е нужна, но не е препоръчителна. Например в химически заводи, в които се работи с опасни за здравето химикали. В медицината някои роботи вече работят на подобен принцип. Военните също използват „ходещи“ и „хващаши“ роботи вместо сапьори. Сега Kinova Jaco Gen 2 се използва предимно от хора със специални потребности. Предназначен е да се закачва на инвалидна количка, в която е седнал човек и да се използва като помощна ръка. Управлението на ръката в този случай обаче става не с камера, а с вграден контролер. Дължината на роботската ръка е около метър.
Инж. Цветан Минчев е наясно, че скоростта на неговата ръка-робот е ниска. Той се шегува, че дори да опита да я накара да ви удари плесница или да ви ощипе, вие ще имате достатъчно време да го избегнете. Роботът обаче още не може да пише. „Това е проблем с кода. Наложи се да си създам изкуствена обратна връзка. Това предопредели забавяне в приемането на командите с около 3 до 5 секунди и тогава се задейства“, обяснява младият роботик.
Цветан счита, че в бъдеще е много възможно роботизираната ръка да “прогледне“ дори в областта на изкуството. „Мислил съм го и ако не беше проблемът с обратната връзка, можеше да стане много по-бързо, по-плавно и по-точно. Така че в това отношение може да се усъвършенства“, казва той. Но е сигурен, че роботизираната ръка няма да стане Клод Моне.
