“Всички знаехме интуитивно, че това няма как да успее. Тази сглобка в тази конфигурация, този римейк на конституционни промени да дадат друг резултат”. Това коментира в ефира на Дарик заместник-председателят на Обществения съвет на ЦИК Стефан Манов, който направи паралел между ситуацията в България и Франция.
По думите на Манов по същия начин, във Франция от 2022 г. след победата на Макрон на президентските избори на втория тур, когато Марин Льо Пен (бел.ред. с партията "Национален сбор") събира 42% подкрепа, е ясно, че тези резултати не могат да изчезнат.
“Месец и половина след това, на парламентарните избори във Франция, Макрон не получи мнозинство в парламента, 250 депутати от 577-членен парламент, но някак си всички се нагодиха и си казаха “някак си ще управляваме”, коментира Манов.
Той подчерта, че благодарение на лостовете на френската република, изпълнителната власт е успяла да управлява в ситуация на относително мнозинство. “Например възможността да си приемат бюджетните закони чрез механизма на залагане на доверие и ако вотът след това не успее, законът е приет автоматично и в текстовете няма никаква парламентарна намеса”.
Манов обясни, че този механизъм е създавал илюзията през последните две години, че държавата върви напред, “но всички интуитивно знаеха, че това не може да устиска пет години”, коментира Стефан Манов.
Три години мандат остават на Макрон, той не може да продължи така, коментира Манов и допълни, че същевременно крайната десница засилва позицията си, вземайки 31% от вота, което е два пъти повече от резултата на партията на Макрон. Същевременно по-умерената традиционна социалистическа левица успя да дръпне почти колкото партията на френския президент “Възраждане”, акцентира Манов.
“В един момент тази ситуация - липса на мнозинство за Макрон в парламента и засилване на крайната десница, и радикализиране на дискурса на крайната левица, която имаше изключително антисемитски нотки в някои изявления на нейните представители - всичко това кристализира решението на Макрон да разпусне парламента”.
По думите му тези 42%, които взе Марин Льо Пен на предходните избори и сега тези 31.5% на Жордан Бардела, са свързани до голяма степен с икономически фактори. Проблемът с покупателната способност, повишаването на цените на газа и тока - тази линия Марин Льо Пен успя удобно да възприеме като свой дискурс, но този дискурс вече е смекчен, отбеляза Стефан Манов. Върви един процес на нормализиране на партия "Национален сбор", добави още изборният експерт.
Слушайте целия разговор в прикачения файл.
