Днес България чества 138 години от Съединенито на Княжество България с Източна Румелия - един безспорен подвиг на съединисткото движение, обединило всички държавни институции, революционния комитет и обществото. Често на 6 септември правим референции със състоянието на българското общество и политика и използваме съединението като антипод на съвременните социални разделения и политически игри. Но дали 138 години по-рано не е имало сходни конфликти и борби на интереси? Приемано ли е еднозначно Съединението, както патетично твърдим днес? Защо то е успяло и какво все пак можем да научим от борбата на тогавашните общественици? Темата коментира историкът Стефан Дечев в предаването "Кой говори" по Дарик радио.
"Успехът на Съединението се дължи във вярата в собствените сили и в справедливостта на една кауза и че когато тази кауза е справедлива и когато пред външния свят се демонстрира национално достойство, то в такъв случай и Господ застава на българска страна, въпреки сериозните сили, които се опълчват на българското съединение. Господа на международната сцена по това време е едно равновесие и баланс, което съществува между великите сили и е това, което тогавашните наши политици и държавници наричат "европейския образован свят" и онзи момент в който се извършва този поврат, когато всички велики сили са за защитата на Берлинския договор", коментира историкът.
"По време на Цариградската конференция Уилям Уайт казва, че 'ние трябва да защитим междуноридното право и Берлинския договор, но може би ние трябва да се съобразим и с желанията на населението'. Другият момент, който е много важен е успехът на българската армия да отблъсне атаката на сръбския крал Милан, защото без тази победа трудно бихме могли да очакваме, че дори добронамерени фактори на междунородната сцена, биха били съгласни", заяви той.
"Съединението и изобщо движението за съединение, което обхваща БРЦК, представлява за пръв път от създаването на България самостоятелен български акт, който олицетворява самостоятелна българска външна политика. Само няколко месеца преди това, във вестик 'Търновска Конституция' се появава една статия, в която се казва, че ние външна политика не гоним и сме оставили една политика на нашата освободителка. В момента в който Русия ясно се застъпва за запазване на статуквото, всъщност един важен външнополитически фактор като БРЦК и българския княз Александър застават на страната на съединението", разказа Дечев.
"В първите дни след съединението има една еуфория. Тази еуфория е нещото, което пречи на първо време да има преки отражения от отрицателната позиция на Русия, но когато тази политика през следващите месеци продължава, постепенно се стига до разколебаване на някои сили в българското общество като русофилската Народна партия например", заяви той.
"Смятам, че това е датата за Национален празник. Националният празник на една страна трябва да е свързан с усилие от страна на народа и да има политическо съдържание. В този смисъл- очертаването на България на картата на Европа като една самостоятелна държава", смята историкът.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
