Търговците на стоковите пазари увеличават залозите си за покачване на цените на природния газ в Европа до най-високото ниво от над две години насам, което е индикация за нарастващите опасения от потенциално прекъсване на доставките, пише бизнес сайтът Darik Business Review.

 Според Financial Times нетните дълги позиции във фючърсни договори, държани от инвестиционни фондове, свързани с основния газов бенчмарк в Европа, са скочили до 96.4 тераватчаса на обща стойност около 3 милиарда евро по текущи цени, според данни от Intercontinental Exchange, 

Това представлява най-големият "бичи" залог от февруари 2022 г. насам - дни преди Русия да започне пълномащабната си инвазия в Украйна.

Нестабилният глобален пазар

Оттогава цените паднаха драстично, тъй като европейските държави намалиха потреблението на газ и намериха алтернативи на руския внос, което им помогна да напълнят хранилищата си близо до рекордни нива. Но тези усилия направиха континента по-зависим от често нестабилния глобален пазар на втечнен природен газ.

През последните месеци имаше няколко прекъсвания в съоръженията за износ в САЩ и Австралия, които са основни производители на синьо гориво. Инвестиционните фондове изграждат дългите си позиции от началото на войната в Газа през октомври, която доведе до опасения относно транспортирането на газ през Червено море, откъдето преминават 13% от доставките на втечнен природен газ за Европа. 

Повече риск - по-високи цени

Ситуацията пред FT коментира Том Марзек-Мансeр от консултантската компания ICIS:

"Фондовете вземат под внимание възможно намаляване на потоците от втечнен природен газ, преминаващи през Баб ал-Мандаб и Ормузкия пролив. В момента има възходящ риск и следователно обосновка за заемане на дълга позиция".

Европейският газов бенчмарк към момента се търгува на около 30 евро за мегаватчас. Въпреки че е далеч под пика от над 300 евро/MWh от лятото на 2022 г., цената остава по-висока, в сравнение с диапазона от около 10 до 20 евро/MWh, който беше обичаен преди началото на газовата криза през 2021 г.

Възходящите залози от страна на трейдърите са налице, въпреки че газовите хранилища на ЕС са пълни на 63.8% от капацитета си, а очакванията са до есента на тази година те отново да са на над 90%.

Повечето търговци и анализатори смятат, че ЕС няма да има проблем да презареди своите газови хранилища преди зимата, когато търсенето се повишава. Но те не изключват по-големи колебания в цените, особено с възстановяването на търсенето.

Анализаторите на Morgan Stanley казват, че основното търсене на газ през април е нараснало с 8% спрямо същия месец година по-рано.

Съществува и несигурност относно бъдещето на останалия руски тръбопроводен газ, който достига до ЕС през Украйна. Сделката между Киев и Москва за разрешаване на транзита, който представлява около 5% от доставките на блока, изтича в края на тази година, а Украйна изрази намерението си да не я подновява.  

Възстановяването на индустриалното търсене би попречило на цените на газа да паднат до нивата си отпреди пандемията и би послужило за подчертаване на нарастващата зависимост на Европа от по-скъпи източници на газ.  

ВЕИ или газ? 

Защитниците на чистата енергия призовават правителствата да направят повече, за да заменят вноса на руски газ с местни възобновяеми алтернативи. Но по-слабите пазарни цени в Европа може да затрудняват разработчиците на чиста енергия да изиграят ролята си в "отучването "на икономиките от изкопаемите горива.

Робърт Джаксън-Страуд, анализатор в ICIS, коментира пред британското издание The Guardian:

"Много купувачи на енергия са се възползвали от възможността да заключат по-ниски разходи за енергия, сключвайки дългосрочни сделки за доставки на енергия от възобновяеми източници".

За много енергийни компании разходите за изграждане на проекти за възобновяема енергия, включително вятърни и соларни паркове, се повишават на фона на инфлацията по веригата за доставки, предизвикана от енергийната криза. От тях обаче все още се иска да продават електроенергията, която генерират, въз основа на прогнозата за по-слаби цени през следващите години.

По-слабите пазарни цени и по-високите разходи също означават, че правителствените схеми за подкрепа на инвестициите в нови енергийни проекти ще станат по-скъпи за държавната хазна. "Това създава цикъл, който ще отеква още десетилетие", смята Джаксън-Страуд.