Подрастващото поколение трябва да се възпитава в усвояване на навици за здравословно хранене. Необходимо е чрез европейските схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ да осигуряваме висококачествени продукти. Това каза зам.-министърът на земеделието Тодор Джиков по време на уебинар на Агри.БГ, част от кампанията ОСП работи за нас: Много повече от политиката.
Гласувайте: Какви ренти се изплащат за стопанската 2021/22 година?
Коментирахме темата за новите правила в Училищните схеми и това кой и как ще има достъп до тях в периода от 2023/2024 до 2028/2029 учебна година.
"Основните в тази схема са именно децата. ЕС дава средства за възпитание на подрастващото поколение, да се научат на един здравословен начин на хранене. Във всяка една точка през училищата и детските градини в България. И второто, но не по-маловажно, схемата би трябвало да се разглежда като една реална възможност за обхватен пазар на висококачествени продукти, които са произведени от местни и регионални производители. Трябва да намерим баланса, не трябва да даваме приоритет нито на едните, нито на другите", каза Тодор Джиков, зам.-министър на земеделието.
В годините на приложение на училищните схеми не един път сме били свидетели на множество проблеми, сред които доставка на развалена храна, нелоялни практики и други. Ето как Министерство на земеделието планува да се справи с тях в новия програмен период.
"Проблемите, които наблюдаваме през изтеклия програмен период, това, което събрах като информация, са изключително много. На никого не е чуждо реалното състояние, действително на тази схема. Достатъчно е да се отвори един форум и да се види това, че той изобилства от снимки и жалби на родители от нискокачествена продукция, раздавана на децата. За мен главният фактор или индикатора, който дава основание за това какво се случва по тази схема, това са кошчетата за боклук в училищата и в детските градини. Проблемите са изключително много, а контролът за съжаление в момента е изцяло, ежедневно при тези, които приемат стоката. Действително е, че той е вменен на ДФЗ (грамажите, външния вид, броя на доставките и сроковете за доставки), но БАБХ е тази, която действително трябва да контролира качеството на продукцията. Но всички знаем как се осъществява контрола в България", добави Джиков.
Според Живка Гроздева от Асоциация на овощарите в България икономическите интереси трябва да бъдат изолирани по всякакъв начин в новите правила.
"Относно целите на програмата те са освен да се хранят децата здравословно, ние да изградим навика у тях, не само докато са 4ти клас, не само докато са в училище, но програмата има още една цел и тя касае разнообразието от плодове и зеленчуци. Това е много важно, нека не се подценява", каза Гроздева.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите у нас - Димитър Зоров припозна проблема с директните доставки и множеството прекупвачи по Училищните схеми.
"Не може да има няколко посредници по тази верига и да очакваме, че децата ще получат качествена храна с гаранция от производител. Второто нещо - знаете, че не може когато цените според Националния статистически институт, а цените на млечните продукти а тази година да са индексирани с 16,5% при реално завишение на млечните продукти само до тук а още учебната година е далеч напред с между 40 и 50%. разбирате, че това се отразява на качеството на храната, няма как и да не се отрази и на това, което консумират децата.
Когато следваме една политика и следваме един принцип, че ще индексираме цените с коефициента който е според НСИ или който и да е само да е прозрачен, неманимулиран, да не го прилагаме. За млечните продукти не се приложи. И една от причините децата да ядат некачествени храни е това. Част от участниците нямат достатъчния висок морал, на който да се разчита. Все едно доставчиците да са спонсори с тези цени и тези разходи, защото голяма част от разходите не са оценени", добави Зоров.
Теодор Дойчев от Националната асоциация за здравословно хранене за децата пък изнесе интересна информация на база анкета в различни учебни заведения. По думите му според учениците в 874 учебни заведения бананът е предпочитан продукт. На следващите места са портокал, мандарина и ябълка.
"Задълбоченият анализ в учебните заведения е много важен. Методът на кошчетата също е много важен, защото когато детето бъде отвратено от един продукт, то не само ще спре да го консумира, но и няма да продължава да иска да го вижда. Тук анализът е много важен и да не се измества фокуса. Европа дава предимство на продукта. Европа не дава предимство на един икономически оператор", каза Теодор Дойчев.
Според Цветан Цеков и д-р Стоилко Апостолов доставките на биопродукти в Училищните схеми трябва да бъдат засилени.
"Европейската политика в областта на земеделието също е много важна. Какво ние си мислим и какво смятаме на местно ниво е едно, обаче ние също сме част от този ЕС. А той си поставя много ясни цели, които са записани в зелената сделка и в стратегията от фермата до трапезата. Оттам нататък следват други стратегически документи като например екшън план за развитие на биологичното земеделие в ЕС, български национален план за развитие на биологичното земеделие и навсякъде инструментите които се предлагат и които препоръчва ЕК е увеличаване на дела на доставките на биологични продукти в училищата, детските градини, болници и тн.", обясни д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация Биоселена.
"Тази програма е двупосочна. Естествено, че във фокуса са децата. Ясно е, че те са бъдещето и всъщност поколението, което трябва да изнесе тежестта в развитието на нашата държава. И когато едно поколение е здраво, то ще има и енергията и силата да се пребори с всички тези предизвикателства. Ясно е, че политиките в цял свят са насочени към позеленяването и това е бъдещето. Ясно е и че няма как да се произвежда изцяло органична храна, тъй като факторите са много, но тенденцията върви в тази посока, тъй като е доказан факта, че голяма част от заболяванията, които в момента са наше ежедневие са в резултат на хранене и от това какво поглъщаме", добави Цветан Цеков, член на УС на частното сдружение Браншова камара „Плодове и зеленчуци".
По време на уебинара се дадоха и множество предложения. Божура Фиданска от Института по аграрна икономика предложи да се поощряват производителите, които произвеждат местни сортове. А също така на всяка опаковка с доставяна храна в училищата и детските градини да се постави QR код. Тя призова земеделците и ресорното ведомство:
"Събирайте информация и я анализирайте на местно ниво колко са производителите, какви са техните проблеми, могат ли да участват в тези схеми, с какви количества. Тук по този начин вие ще стимулирате и сдружаването между тях. Дори сътрудничеството между малки и големи", призова Божура Фиданска, Институт по аграрна икономика.
Според Божидар Петков от Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) селекцията на доставките трябва да се прави от родителите, а не от директорите.
"Нека изборът на доставките да не се правят от директорите, а да се прави от училищното настоятелство, т.е родителите да решават какво да консумират децата им - биологично или конвенционално.. ябълки или круши, малини или боровинки. А не това да е задължение на директора, защото така отново имаме субективен фактор", каза Божидар Петков.
По време на уебинара стана ясно и дали ще бъде ли увеличен срока за кандидатстване по Училищните схеми.
"Това тепърва предстои да бъде обект на дискусия и обсъждания. Това трябва да бъде нормативно регулирано,а не стратегически въпрос. Досега периодът за кандидатстване беше 1 месец- май месец, така че ще го помислим и ще преценим съобразно обратната връзка от заинтересованите страни достатъчно ли им е това време или не", каза Калина Тутева, експерт в дирекция Пазарни мерки и организации на производители.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
