Къде са слабите места на българското образование и какви са първите стъпки за промени в системата, коментираха Пламена Николова от фондация “За децата в риск по света”, Яна Алексиева от Асоциация родители и Красимира Хаджииванова от “Майко мила”. Те участваха в новата рубрика “Смисълът” в предаването на Дарик “Кой говори”.
Въпросът как трябва да се промени образователната система, така, че да стане привлекателна, дружелюбна и най-вече качествена и от училище да излизат образовани и подготвени за живота хора, има най-различни отговори. Те са разнообразни, а понякога дори противоположни. На фона на всички тях, сякаш пропускаме да попитаме децата – те какво искат и как си представят мечтаното училище. От отговорите на учениците стана ясно, че училището предизвиква повече страхове, отколкото ги мотивира.
“Цялата система е родена и положена в страх. Обаче се оказва, че нас ни е повече страх, че на един формален изпит, който оценява един малък отрязък от обучението, а не ни е страх какво ще е психическото състояние на децата”, допълни Пламена Николова
Красимира Хаджииванова подчерта, че класноурочният начин на провеждане на образователния период в България е време да бъде малко разчупен и децата да станат по-активни.
По думите на Яна Алексиева връзката с родителите е много важна.
“Няма нужда да цитираме всички създатели на различни тестове като се започне от “Пиза” и завършим до не знам си къде. На терен се вижда, че ако родителят не участва в образователния процес, някак благосъстоянието на учениците и успехите им не са гарантирани и е ощетени. Няма нужда да дойде доктор Шлайхер, който цитираме през последните месеци, защото той дойде и каза, че в образованието не трябва да участват родителите”, каза тя.
*Тази рубрика се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Дарик“.
Изразените възгледи и мнения са единствено на автор(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
Чуйте прикачения звуков файл.