Триумфът на крайнодясната “Алтернатива за Германия” (AfD) на изборите в Саксония-Алхалт, макар и очакван, привлече погледите на Европа и света към икономически изоставащата провинция.
С близо 44% от подкрепата на жителите на Саксония-Анхалт, и то при рекордна избирателна активност, кандидатът на AfD Улрих Зигмунд със сигурност имаше за какво да празнува в края на изборния ден. Дори да не успяха да съберат достатъчно гласове за абсолютно мнозинство в местния парламент, ултраконсерваторите спечелиха нещо по-важно - правото да претендират за власт.

За първи път от Втората световна война насам крайнодясна партия, която дори отчасти е определяна за екстремистка от разузнаването, се оказа в позиция да оглави германска провинция. Досега всички партии без една - Алиансът на Сара Вагенкнехт (BSW), са отричали възможността да работят заедно с AfD. Създадената през 2024 г. BSW е лявоконсервативна, което не я прави особено добър съюзник за крайнодесните, но водачката на партията в Саксония-Анхалт Клаудия Витиг подчерта, че може да работи заедно със Зигмунд по конкретни политики. Вероятно става дума за миграцията, тъй като BSW зове за много строг контрол, пише "24 часа".
Витиг смята, че няма как резултатът на AfD да бъде пренебрегнат. Именно това поставя пред останалите партии неудобния въпрос как смятат да поддържат санитарния кордон и дали това би било честно към самите избиратели. Според експерти успехът на AfD се дължи на широко разпространеното недоволство в провинцията. Много работни места изчезнаха в годините след обединението на Източна и Западна Германия, особено в добива на лигнитни въглища и химическата промишленост, които бяха основни за Саксония-Анхалт.

Провинцията наред с това е изправена пред демографски предизвикателства. Със средна възраст от 48,3 г. тя е имала най-старото население в Германия през 2024 г., съобщи “Дойче Веле”. Въпреки антимиграционните настроения реално чужденците там са 9% от населението в сравнение с приблизително 15% в цялата страна за 2025 г. Но спрямо 2015 г. броят им се е увеличил над два пъти.
Значението на победата на AfD обаче не трябва да се разглежда като изолиран случай. Тя е естественото продължение на възхода на крайната десница в цяла Европа през последните години. От Италия, където Джорджа Мелони ръководи правителство, през Нидерландия, Австрия до Франция, където “Национален сбор” на Марин льо Пен бързо се превърна в една от водещите партии, тенденцията показва едно - традиционните партии стават все по-непопулярни, като хората ги обвиняват за проблемите в родините си. В същото време често пъти именно крайнодесните са тези, които успяват да накарат избирателите да се чувстват забелязани, а оплакванията им - чути.
Германия е по-особен пример поради историческото си минало. Страната години наред изолираше крайнодесните заради нацизма. Изглежда, че този период отива към своя край, а ако християндемократите на канцлера Фридрих Мерц се обърнат срещу него заради слабия резултат в Саксония-Анхалт, това би се отразило зле на целия ЕС. “Една слаба Германия с канцлер, който губи позиции и е принуден да се справя с вътрешни проблеми, е лошо явление и в крайна сметка ще намали способността на Европа да се справи с предизвикателствата си”, коментираха пред “Ню Йорк Таймс” от консултантската компания за политически рискове Eurasia Group.

Французите избират новия си президент следващата пролет. Засега според проучвания Льо Пен води убедително, което я приближава до властта повече от всякога за 14-те години, в които тя се бори за президентския пост. Според анализатори крайнодясно правителство във Франция би дестабилизирало ЕС така, както нищо друго досега. В същото време в Испания крайнодясната Vox може и да успее да си проправи пътя към коалиционно правителство на изборите догодина. Вероятно мигрантската криза в Сеута е една от причините някои испанци да се обърнат надясно.
В същото време в Италия Мелони втвърди позициите си относно миграцията, тъй като се очертава догодина неин съперник да бъде крайнодесният Роберто Ваначи. Във Великобритания пък лидерът на Reform UK Найджъл Фараж ще трябва да се бори да задържи подкрепата, тъй като на политическата сцена вече има още по-крайнодясна фигура - Рупърт Лоу, който създаде своя партия, след като напусна Reform UK.
