За Великденските празници Симфоничен оркестър Сливен ще представи на публиката специален концерт на 12 април от 18.30ч. в зала „Сливен“, в Страстната седмица преди Възкресение Христово. 

Централно място в програмата на Великденския концерт на сливенските симфоници е отредено на най-прочутата религиозна творба на италианския бароков композитор Джовани Батиста Перголези.  Каноническият химн „Стабат Матер“ за сопран, алт, струнни и басо континуо, който той пише за благородническото братство, е най-известното произведение на автора на десетина опери „буфа“ и ред религиозни творби. Това е  „лебедовата песен“ на Пеголези, която му отрежда безсмъртие. Написана е по текста на латинска поема-размисъл от 18 век за страданията на Христовата Майка в подножието на неговото Разпятие. „Stabat Mater Dolorosa“ (Скърбящата майка Дева Мария) изпълняват в католическата литургия преди четенето на Светото Евангелие. 

Перголези, чието истинско име е Джовани Драги, умира от туберкулоза едва 26-годишен, две седмици след като е завършил „Стабат Матер“.  Тя е отпечатана 13 години след смъртта му. Френският поет и философ Жан-Жак Русо оценява произведението като „Най-съвършения и трогателен дует, писан някога от композитор.“

Кои са изпълнителки на двата гласа? 

Галя Симеонова /сопран/ е солистка на смесения хор на БНР и на елитния ансамбъл „GLI ACCORDATI“. Редовен гост на Мартенските музикални дни в Русе. Гастролира във Франция с оперните постановки „Сватбата на Фигаро”, „Травиата”,  „Аида” и „Бохеми”. През 2016 . е солист в „Тойота класик“ Тур – Оперни концерти с цигуларя Васко Василев и Памела Тан Никълсън в Азия, Малайзия, Индонезия. Възпитаничката на Националната музикална академия Галя Симеонова е носител на първа награда за солово пеене на Международния музикален конкурс  в Ланголен (Англия), лауреат е на международни конкурси в Белгия, Швейцария и  Турция.

Елена Механджийска /сопран/ е част от известната вокална солистична формация BELLA VOCE. Изявява се като солист на Софийска филхармония в кантатно -ораториалния, симфоничния, камерния жанр, както и в мюзикъли. Солистката на Националния филхармоничен хор Елена Механджийска дебютира на сцената на Софийска опера в ролята на Зигруне от „Валкюра“ на Вагнер, с която гастролира в московския Болшой театър. Участва в Гала опера концерти на Софийската и Русенската опера. 

Стабат Матер“ на Перголези поставя особено високи изисквания и към диригента. А той  е не кой да е, а дългогодишният диригент на най-известния български камерен ансамбъл „Софийски солисти“ – маестро Пламен Джуров. Завършил Българската консерватория с три специалности: пиано, дирижиране и композиция. Бил е генерален директор на ДО “Музика” и секретар на Съюза на композиторите. Заедно със “Софийски солисти”, той е гастролирал в над 30 държави от Европа и Америка и Азия. Много добър пианист, Пламен Джуров е носител и на редица награди за композиция и дирижиране. Осъществил е над 300  радио и телевизионни записи – с първи изпълнения на български и чужди автори. Като композитор има влечение към инструменталните жанрове. Пламен Джуров е  професор по дирижиране в НМА „Панчо Владигеров” в София. Той е сред организаторите на Софийските музикални седмици, а от 2009 г. е – на Международния конкурс по композиция „София“. Пламен Джуров има минало и като професионален музикант в ДНА - Сливен, където две години отбива военна служба. 

И накрая, но не на последно място, Великденският концерт на Сливенския симфоничен оркестър се подготвя в сътрудничество с малките музиканти от проекта „Музиката вместо улицата“ на цигуларя Георги Калайджиев. В България Калайджиев свири в престижния камерен ансамбъл „Софийски солисти“, в Германия – във Филхармоничния оркестър на град Гийсен, където сега живее и ръководи камерен ансамбъл „Студио Концертанте“.  

Преди 15 години той и партньорката му Мария Хаушилд, с дарения от Германия, започват благотворителни акции за социално подпомагане на деца и семейства от ромския квартал „Надежда“ в Сливен. По-късно проектът „Музиката вместо улицата“ създаде своя музикален профил – школа със сливенски преподаватели. Преди 5 години с по-напредналите млади музиканти се сформира камерен ансамбъл. 450 деца са преминали обучение от началото на проекта. Шест са приети в музикални училища. В момента в музикалната школа 40 възпитаници учат цигулка, виола, пиано, чело, кларинет, тромпет, класическа китара. Тази годината децата от „Музиката вместо улицата“ изнесоха над 30 концерта в училища и детски градини в Сливен. Най-добрите възпитаници се представиха в концерти с камерен оркестър „Дианополис“, „Софийски солисти“, Софийска филхармония, в Германия и в сборен европейски детски оркестър с Парижката филхармония, за френското председателство на ЕС. 

Всички произведения от програмата на великденския концерт сливенските симфоници ще свирят в общ оркестър с децата. Първата част на Третия концерт за цигулка и оркестър на Моцарт ще изпълни Вели Дормушев, от проекта „Музиката вместо улицата“. 

На финала идва Симфония в ре мажор “La Veneziana“ на дълго демонизирания Антонио Салиери, считан за съперник и отровител на Моцарт. Тази история вече е доказано невярна, защото има повече свидетелства за сътрудничество между двамата композитори, отколкото за вражда между тях. Той пише опери за театрите в Париж, Рим и Венеция, които са изпълнявани в цяла Европа. Като капелмайстор в австрийския императорски двор, Антонио Салиери отговаря за музиката в придворната капела и е много търсен учител по музика. Негови ученици са Лудвиг ван Бетовен, Ференц Лист, Франц Шуберт, Франц Ксавер и много други.

Музиката на Салиери постепенно изчезва от репертоара през 19 век, до възраждането на славата му в края на 20 век. Твърдят, че този възобновен интерес се дължи донякъде на пиесата „Амадеус“ от Питър Шафър и филмовата версия на режисьора Милош Форман от 1984 година.