С 25% увеличение на възнаграждението за изпълнение на рецепти по НЗОК, признаване и заплащане на фармацевтичната грижа като медицинска дейност и съкращаване на срока за разплащане с аптеките до 14 дни настоява Инициативният комитет от магистър-фармацевти. Исканията са отправени към държавните институции във връзка с проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година.

От организацията, която представлява собствениците на семейни аптеки, заявяват, че и в новия бюджет отново липсват реални решения за финансиране на фармацевтичната грижа. Според тях държавата продължава да увеличава средствата за лекарствени продукти, но не и за труда на магистър-фармацевтите.

Пред Дарик членът на Инициативния комитет от магистър-фармацевти Пенка Минева коментира, че сегашният модел не отчита професионалната отговорност на фармацевтите, които не просто отпускат лекарства, а проверяват терапията, предотвратяват лекарствени взаимодействия, консултират пациентите и носят отговорност за всяка изпълнена рецепта.

По думите ѝ увеличаването на бюджета за лекарства всяка година не решава проблема, ако липсва адекватно финансиране на самата фармацевтична грижа. От организацията предупреждават, че това поставя под риск устойчивостта на семейните аптеки и достъпа на пациентите до качествено обслужване.

Според Инициативния комитет по-бързото разплащане от страна на НЗОК е ключово за финансовата стабилност на аптеките. Те настояват срокът за възстановяване на средствата да бъде намален на 14 дни, тъй като забавянията затрудняват работата на аптечната мрежа и ограничават възможностите за развитие.

От организацията са категорични, че предложенията им не защитават корпоративен интерес, а интереса на пациентите. По думите им всеки лев, инвестиран във фармацевтичната грижа, спестява значително повече средства чрез предотвратяване на лекарствени грешки, нежелани реакции, хоспитализации и прекъсване на лечението.

Според магистър-фармацевтите е необходимо и по-ефективно управление на средствата в здравната система. Те настояват преди да се търси допълнително финансиране да бъде направен анализ на административните разходи и на регулациите, които според тях натоварват системата, без да подобряват качеството на здравните услуги.