Седмата неделя след Възкресение Христово е посветена по древна традиция на светите отци от Първия вселенски събор. Той е свикан от император Константин Велики в Никея, Мала Азия, през 325 г. Като се противопоставят на лъжите на ересите, отците формулират за първи път църковната вяра в това, че Христос е Син Божи и Бог, равен на Бог Отец и Светия Дух.

След 2000 години християнство тази вяра изглежда проста и очевидна, но тя не винаги е била такава и не винаги е била вяра на мнозинството. В късната Античност, когато под влиянието на платонизма хората схващат Бога като абсолютно отделен и извисен над света, за тях е твърде трудно да признаят Христос за жив Бог, вечен, всемогъщ, непостижим, неограничен нито от времето, нито от пространството, но въплътил се на земята, станал човек, уподобил се на нас във всичко, освен в греха. И днес немалко хора поради духовната си непросветеност или под влияние на окултната мода не са в състояние да видят в лицето на Христос Спасителя – както на всички хора, така и на самите себе си.

Затова ние трябва да сме благодарни на великите отци от Първия вселенски събор, които запазиха за нас тази вяра и я провъзгласиха за всички времена. Благодарение на тяхната мъдрост и проникновеност ние се покланяме на Сина Божи. Благодарение на тях ние сме убедени, че непостижимият Бог стана човек и възприе всичко човешко, освети всичко, очисти всичко, сроди всичко с тайнствения и непостижим Бог.Въплъщението на Иисус Христос ни доказва, че човек е велик и достоен не само за да стане храм на Бога и обиталище на Бога, но и да се сроди непосредствено с Него. Боговъплъщението има и друга страна. Божият Син не само възприема нашата природа, но се съединява и със сътворената материя на видимия свят. Един руски инженер е изчислил, че във всяка чаша вода се съдържат 13 000 молекули, които някога са били в тялото на Спасителя. Нека се запитаме – помним ли тази велика тайна, гледаме ли един на друг с очите на вярата във въплъщението, убедени ли сме, че всичко сътворено от Бога е призвано да постигне Божията слава? В такъв случай ние бихме построили един съвсем различен свят, бихме поддържали съвсем други отношения на братство и любов помежду си, бихме се отнасяли към заобикалящия ни свят – природата – със страхопочитание и възторг. Дали градим царството Божие в себе си и около себе си, дали работим търпеливо и с надежда за това – Божията слава да осени, обхване и проникне всеки човек, всяка вещ, всяка твар, или ги отчуждаваме от себе си, увреждаме и рушим? Нашата мисия е да станем съработници Божии, както ни призовава св. апостол Павел.

източник: https://archiman.livejournal.com