КОЙ Е ТОЙ?
Проф. д-р Михаил Боянов, д.м.н.
- Водещ български специалист по ендокринология и вътрешни болести.
- Професор към Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в
- УМБАЛ „Александровска“.
- Преподавател в Медицински университет – София.
- Автор на над 150 научни публикации у нас и в чужбина.
- Експерт в диагностиката на метаболитни нарушения, захарен диабет и
- остеопороза.
Професор Боянов, какъв европеец е българина по отношение на здравето си? Вярно ли е, че отиваме на доктор, едва когато ни заболи?
Българинът за разлика от средния европеец, има бърз достъп до здравната система. Ако погледнем страни, в които имам близки хора, живеещи в тях, говорим за Великобритания, за Словения, за Германия, достъпът до медицински специалист може да се осъществи, с GP-то след една-две седмици, а със специалист след 3-6, понякога и повече месеца. Достъпът е важен за тези хора, които са на попрището жизнено в средата и нататък, те реално вече имат метаболитни проблеми. В София виждаме много хора, които са добре информирани и с добри финанси. Те търсят много активно помощ, включително за неща, които са незначителни детайли, тъй като те си представят, че ще бъдат
винаги толкова здрави, толкова силни, както когато са били на 20-30 години.
Другата част, немалка част, това са хора с по-малки финансови възможности, по-малко информирани, които не обръщат внимание на здравето си. Било то поради това, че не искат да знаят за лошите неща, или защото смятат, че нямат достатъчно пари да се лекуват.
Кое ни разболява в България през 2026-та година? За какво да внимаваме?
Всеки от нас в живота си трябва да спазва някакъв вид дисциплина, някакъв вид ред. Ние сме хаотични хора, българите. Ежедневният стрес, през който ние минаваме - това е най-страшното, точно заради хаоса, който сами си организираме, това води до загуба на контрол върху храненето, основно вечер и върху пиенето. Когато понапреднат годините започват да се трупат килограмите, защото стават няколко неща. Едното е, че самото напредване на възрастта забавя метаболизма. Другото, ние се отдаваме на работа и на семейство, т.е. нямаме време за физическа активност.
За какво да внимаваме ли? Комбинацията от застоял живот, стрес и лоша храна буквално счупва метаболизма ни. Когато това се случи, показатели като холестерола и пикочната киселина пълзят нагоре и излизат извън контрол. Те започват тихомълком, без абсолютно никакви признаци, да разрушават кръвоносните съдове отвътре. След 40-ата, а съвсем критично след 50-ата година, организмът става много по-уязвим към съдови катастрофи. Пикочната киселина е показателят, на който днес обръщам огромно внимание, тъй като тя е фундаментална част от метаболитния синдром. Медицината вече доказа, че тя е „тихият двигател“ на увреждането на артериите, а когато се комбинира с висок холестерол и кръвно налягане рискът за сърдечно-съдов инцидент се умножава, дори човек да няма подагра или болки в ставите. Тя е еднакво опасна както за мъжете, така и за жените в тази възрастова група.
Вие самият сте водещ лекар. Когато изследвате личните си показатели, на какво обръщате най-сериозно внимание? Какво трябва да се следи и от каква възраст?
Като лекар аз не чакам да се появи симптом, защото знам, че тогава вече сме закъснели. Пускам си кръвна картина – да проверя за анемия, кръвна захар и гликиран хемоглобин - за да си оценя глюкозната обмяна, лошия холестерол (така наречения LDL холестерол) и триглицеридите - за да си следя липидите, пикочната киселина, за която знам, че ми е била висока в миналото, чернодробните ензими,
за да оценя прекалявам ли със яденето и пиенето и как бих преработвал лекарствата, които приемам, и за бъбречната функция - креатинина. Като мъж си проверявам един път годишно и простатно специфичен антиген, защото ракът на простатата е най-честият вид рак при мъжете. След 50 годишна възраст, един път в годината, поне това трябва да правим, за да оценим здравословното си състояние и да не чакаме „да се обърне колата“, за да вземем мерки.
Обърнахте внимание на връзката между метаболизма и стреса. Как точно се отразява високият стрес в ежедневието върху метаболитните показатели?
Стресът е мощен биохимичен катализатор. Когато сме под напрежение, тялото ни отделя големи количества кортизол и адреналин. Тези хормони директно повишават кръвната захар и нивата на свободните мастни киселини в кръвта. Освен това хроничният стрес влошава качеството на съня, а липсата на сън нарушава инсулиновата чувствителност и забавя изхвърлянето на токсини през бъбреците, включително на пикочната киселина. Стресираният организъм много
по-лесно трупа точно опасни мазнини около коремните органи, увеличава се лошият холестерол, който заедно с пикочната киселина уврежда по-бързо съдовете и се развива атеросклероза.
Контролът на метаболитните показатели е дългосрочна необходимост –
неглижирани, те увреждат необратимо съдовете и съкращават живота!
Споменавате увреждането на съдовете. Каква е директната връзка между пикочната киселина и ранната хипертония?
Връзката е директна и много агресивна. Високата пикочна киселина блокира производството на азотен оксид – молекулата, която кара съдовете да се разширяват. Когато съдовете загубят своята еластичност, те се втвърдяват и кръвното налягане скача. Така се развива ранна, трудно контролируема хипертония. Когато съдовете вече са увредени и стеснени от пикочната киселина и холестерола, при силен стрес в ежедневието, човекът отключва внезапна хипертонична криза. Кръвното се вдига рязко, налягането в тези крехки артерии
става огромно и на заден план, предизвикано от стрес, някъде нещо просто се запушва или се пука. Тогава стават сърдечните и съдовите инциденти.
Докторе, при вас идва пациент с високо кръвно налягане, диабет, подагра или бъбречна болест. Късно ли е? Кое първо лекувате?
Никога не е късно и няма първо лечение, второ лечение. Обикновено започваме всичките по мъничко да ги лекуваме, постепенно да засилваме лечението, за да постигнем нашите прицелни стойности. Защото, ако лекувате само един или два от три-четири фактора, другите два ще ви довършат. Затова, е важно както активно
лекуваме високото кръвно налягане, така да се отнасяме и към повишения холестерол, повишената кръвна захар и повишената пикочна киселина. Ако съчетанието им умножава риска, то контролът им отлага неблагоприятните събития понякога дори с десетилетия. Важно е, да не спираме терапията, защото нормализирането на метаболитните показатели се дължи на нея. Ако я спрем,
след три месеца сме отново в изходна позиция.
Като идем на лекар всички ни говорят за промяна в начина на живот? Дайте ни някакъв пример. Нещо рязко ли трябва да променим?
Рязко нещо? По-скоро винаги се опитваме да постигнем нещо постепенно. Резките промени са много трудни. Особено като понапреднат годините става много трудно да промениш начина си на живот рязко. И второ, не може да го поддържате това рязко намаляване, примерно на храненето или ходене по два часа на ден на спорт, дълготрайно. Т.е. промяната в начина на живот означава да се намали приема на калории, специално така наречените празни калории, които са подсладените течности, разни ядки, снаксове и всякакви подобни, без които можем. Те не съдържат толкова много хранителни вещества. Да се наспиваме, да се преустанови или намали максимално тютюнопушенето и приема на алкохол, да се
движим и въобще да намалим стреса от хаоса в ежедневието ни. В това отношение помагат екскурзиите сред природата в почивните дни, където носиш в раницата, това което ще ядеш и то е много по-малко от това, което ще изядеш пред телевизора, например, аз така правя с моя син, който се учудва колко много път сме минали, а колко малко сме яли.

Професоре, така и така сте ни паднали. Кажете малко за добавките. Да се доверим ли на рекламите? Те са масови по телевизиите и по радиата. Или всеки път да питаме лекар? Примерно има добавки с черен, червен ориз, коприва, теменужки, водорасли. Могат ли да намалят наистина холестерола и пикочната киселина, ако са високи?
По принцип добавките са замислени за здрави хора - добавка към храната. Първо, те не са медикаменти. Какви са проблемите с добавките? Те не подлежат на регулаторен контрол - какво има в таблетката, ние не знаем . Сложено ли е това, което пише? И има ли други неща, за които не знаем, защото и това се случва? Второто нещо е, че се поставят вещества, които ние чуваме за първи път. Това не
са български билки. От Камбоджа, не знам си къде още. Ето например шваганда, берберин - за отслабване, гарсиния и други неща. Медицината не знае това нещо как работи. Не можем да препоръчаме сериозни болести да се лекуват с добавки.
Илюзията за „вълшебното хапче“
Много хора очакват, че медицината ще им даде едно вълшебно хапче, което да изчисти съдовете им, докато те продължават да живеят по стария начин. Къде е границата между това, което прави лекарството, и това, което зависи изцяло от нас? Вълшебно хапче, което да изтрие последствията от 20 години застоял живот и лошо хранене, няма и никога няма да има. Медикаментите са изключително мощен инструмент – те могат да блокират производството на пикочна киселина или да свалят холестерола в кръвта, но те не могат да изчистят мазнините около черния дроб или да ви накарат да се движите насила.
Ако пиете най-модерното лекарство, но вечер прекалявате с тежка храна и алкохол и не изминавате и 2000 крачки на ден, вие просто преливате от пусто в празно. Лекарството дава на тялото ви време и сигурност, то изгражда временно химическо равновесие. Истинското, дългосрочно метаболитно здраве обаче се извоюва в чинията и чрез физическо натоварване. Без лична дисциплина, спорт и контрол над това, което слагаме в чинията, медицината може само да забави
проблема, но не и да го реши кардинално. Промяната в навиците е точно половината от рецептата.
С какво да внимаваме в чинията?
Кои храни и напитки рязко вдигат пикочната киселина?
• Алкохол: Бирата е най-големият източник на пурини, следвана от
концентратите.
• Захар и фруктоза: Газираните напитки и пакетираните сладкиши увеличават съдържанието и блокират изхвърлянето ѝ.
• Червени меса: Свинско, телешко, агнешко и особено вътрешности (дроб, бъбреци).
• Морски дарове: Скумрия, сардини, миди и скариди.
• Препоръка: Пийте поне 2 литра вода дневно, за да улесните бъбреците в тяхната функция
Още по темата
- От 425 лева до 45 000 лева за едно и също лекарство! Разкрития на д-р Илко Семерджиев!
- Голям скандал за дългове на държавни болници 426 млн. евро, но огромни заплати
- Дарик и „9 месеца“ с нов проект за родители - списание "Family Health"
- 40 000 евро заплата: Колко взимат шефовете на държавни болници у нас?
