Пълна забрана на социалните мрежи за деца до 16-годишна възраст, ограничения за младежите между 16 и 18 години и задължителна проверка на възрастта чрез дигитален портфейл. Това предвижда предложение на ГЕРБ-СДС, което тепърва трябва да търси политическа подкрепа.

Според представената идея - непълнолетните между 16 и 18 години няма да могат да използват социални мрежи между 23:00 и 6:00 часа, а платформите, които не спазват правилата, ще бъдат заплашени от сериозни финансови санкции. За потребителите, които не могат да докажат възрастта си, се предвижда закриване на профилите.

В студиото на Дарик поставихме въпроса как да защитим децата в онлайн пространството, без да превърнем интернет в територия на неприложими забрани и масово следене. Темата коментираха експертът по комуникации и социални мрежи Надежда Ганева и педагогът и лайф коуч Елеонора Симеонова. 

Телефонът като спасение за изтощения родител

Елеонора Симеонова сподели за случка, която все по-често забелязва в парковете - малко дете в количка, което вместо да наблюдава света около себе си, гледа клипове на телефон.

Тя обаче отказва да превръща този образ в повод за обвинение към майките.

„Тази майка най-вероятно не е спала, изтощена е, смазана е и се чуди как да свърже двата края“, отбеляза Елеонора. 

По думите ѝ - телефонът често се превръща в бързо решение, когато възрастният няма сили, време или подкрепа. Детето спира да плаче, родителят успява да приготви вечерята, да проведе разговор или просто да остане за няколко минути в тишина.

Проблемът започва, когато екранът престане да бъде допълнение и се превърне в основен заместител на общуването.

Според Симеонова образователното съдържание също не бива автоматично да се приема за полезно, особено при най-малките. Значение имат възрастта на детето, продължителността на гледането и участието на родителя.

Социалните мрежи са създадени така, че да не излизаме от тях

Надежда Ганева, от своя страна, насочи разговора към бизнес модела на социалните мрежи. Колкото повече време прекарва човек в платформата, толкова повече съдържание и реклами вижда и толкова по-големи са приходите за технологичната компания.

„Самият дизайн на платформите е направен така, че те да бъдат пристрастяващи“, отбеляза Ганева.

Безкрайното скролване, автоматичното възпроизвеждане, известията и непрекъснато сменящите се кратки видеа не са случайни характеристики. Те са част от система, създадена да задържа вниманието.

При децата рискът е по-голям, защото критичното им мислене все още се развива. Те трудно могат да разпознаят кога алгоритъмът използва любопитството, страховете или желанието им да принадлежат към определена група.

„Платформата не се интересува дали детето гледа образователно съдържание. Интересува я, че то скролва и стои залепено за телефона“, добави Ганева. 

Към това се добавят популярните „brainrot“ видеа, безсмислените на пръв поглед трендове, опасните предизвикателства и съдържанието, което подтиква децата да купуват продукти или да следват подозрителни линкове.

Обсъден беше и рискът от достъп до незаконни или опасни продукти, включително т.нар. наркотични вейпове, предлагани чрез анонимни канали и профили.

И още нещо важно - че много семейства не познават и не използват инструменти за контрол над съдържанието, което достига до децата чрез телефоните им или нямат ресурс да ги използват последователно.

Целия разговор ще намерите в прикачения файл.