Понякога едно пътуване започва като случайна идея, но постепенно се превръща в начин на живот. За Христина именно така се случва срещата ѝ с Азия. Вече близо седем години тя разделя времето си между България и Югоизточна Азия, а Виетнам постепенно се превръща в нейния втори дом.

Хриси е човек, за когото пътуването никога не е било просто почивка или кратко бягство от ежедневието. Още от малка тя обича да открива нови места, обиколила е Европа с влак и дори е живяла в Белгия. Пътят ѝ към Виетнам обаче започва благодарение на нейни близки приятели и съотборници, които първи се отправят натам.

„Всичко се случи благодарение на моите съотборници“, разказва Христина. Идеята постепенно се превръща в нещо повече от пътуване, тя и приятелите ѝ решават да създадат собствено място за тренировки, в което да съчетаят функционални тренировки, фитнес, бойни изкуства и йога – нейната голяма страст.

Първите впечатления от новия свят обаче не са лишени от изненади. Макар по природа да е авантюристично настроена, тя признава, че в началото е изпитала културен шок. Най-силно я впечатлява движението по улиците на Хо Ши Мин, където моторите са неизменна част от ежедневието.

„Там има някакъв организиран хаос в самото движение. В Югоизточна Азия движението има свой собствен организъм“, споделя тя.

Но ако има нещо, което окончателно я кара да се почувства на място, това са хората. Христина описва виетнамците като изключително позитивни, усмихнати и спокойни. Според нея за това допринасят както климатът, така и самият начин на живот и духовните традиции.

„Като в рая“, казва Хриси, описвайки атмосферата, в която слънцето, топлината и спокойствието сякаш вървят ръка за ръка.

С времето контрастът между Балканите и Югоизточна Азия става все по-видим за нея. Христина признава, че балканският темперамент е по-тежък, докато във Виетнам усеща своеобразна лекота в ежедневието.

И именно тази лекота се оказва една от причините тя да продължава да се връща там. „Там е лекия живот. Самият начин на живот е доста по-лек“, признава Стойманова.

Въпреки това България никога не изчезва от живота ѝ. Напротив – тя я носи със себе си дори на хиляди километри от дома. Един от най-трогателните моменти в разказа ѝ е свързан с българската общност във Виетнам.

Там Хриси открива хора, които някога са живели, учили и работили в България. Днес те продължават да пазят връзката си със страната ни, шият български носии, пеят народни песни и играят хора.

„Събираме се, обличаме се с български носии и пеем на чист български език“, разказва тя.

За Христина тази среща с българския дух далеч от България се оказва особено ценна. По време на пандемията, когато не е могла да се прибере у дома, именно тези хора са ѝ помогнали да усеща страната ни по-близо.

„Тези хора винаги са ми казвали, че аз имам дом там и че когато ми е тъжно, винаги мога да отида при тях“, споделя тя.

Пътуванията ѝ дават и друга гледна точка към самата България. Колкото повече светът се разкрива пред нея, толкова по-силно започва да оценява това, което страната ни е съхранила през годините.

„Ние в България наистина сме уникални с това, че все още си пазим традицията, все още си пазим културата. Българският дух е много жив и е много ценен“, категорична е Хриси.

Виетнам остава мястото, което не просто променя живота ѝ, а ѝ дава втори дом, нови приятелства и различен поглед към света. Място, към което продължава да я тегли не като турист, а като човек, оставил част от сърцето си там.

„Не мога да скрия, че сърцето ми, голяма част от сърцето ми, е там в този свят“, признава Христина Стойманова.

Това обаче е само малка част от целия разговор с Хриси. В него тя разказва още за живота във Виетнам, културните различия, пътуванията, хората, които среща по пътя си, и усещането да имаш дом на хиляди километри от родината.

Можете да чуете още от нейната история и да се потопите в целия разговор в интервюто!