С празничен концерт с участието на Светла Дукатева във Враца празнуват ветница.
Събитието ще се проведе на 13 април /неделя/ от 12:00 часа на централния площад.
https://www.facebook.com/obshtinavratsa/videos/645737114914826
*Над 2500 врачани днес празнуват имен ден. Най-популярното име в региона е Цветан,следвано от Цветомир, Цветанка,, Цвета, Елица, Върба, Теменужка, Виолета , Росен.
Освен тух имен ден имат и тези хора, които носят имена на растения , храсти и дървета.
С Цветница започва един от големите празници преди Великден.
Той винаги е в неделя. Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, носи името Вход Господен в Ерусалим.
На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението, християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло.
На този ден се изпълняват няколко важни фолклорни традиции, заложени дълбоко в народните вярвания на българите.
Кумичене: Кумиченето е последният лазарски момински обичаи. В неделя сутрин, всички момичета, които са били лазарки на предишния ден, се събират отново и тръгват заедно към най-близката до селото река.
По традиция, всяка от тях трябва да направи венец от върбови клонки и да омеси обреден хляб, наречен кукли.
Когато пристигнат на реката, лазарките се приготвят за ритуала, а през това време пеят песни и танцуват. Според вярванията на българите, докато не приключи Кумиченето и не се избере кумица, има опасност да долети змей и да открадне едно от момичетата.
По време на обреда, девойките поставят своя венец или късче хляб на плоско дърво, което потапят във водата, като едновременно пускат предметите по течението на реката. Момичето, чийто венец или кукла изпревари останалите, бива провъзгласена за Кумица на Лазарките, откъдето идва и името на обичая.
По традиция, всички моми се събират и изпращат тържествено Кумицата до дома ѝ, изпълнявайки други обредни песни и танци. Характерна част от обичая е говеенето, т.е. на лазарките не е позволено да говорят в присъствието на Кумицата до третия ден на Великден.
В дома на избраницата, момите са посрещнати с трапеза на двора или вътре в дома. Всяка носи хляба, който е замесила, за да го даде на семейството на Кумицата. Те го надробяват в чиния и правят попара, с която гощават гостенките.
На третия ден на Великден, лазарките отново отиват на гости у Кумицата. Носят боядисани яйца и хляб, а домакинята ги посреща с богата празнична трапеза, на която задължително присъстват боядисаните яйца. По време на гостуването, Кумицата се прощава с лазарките.
Кумиченето бележи краят на моминските чествания и обичаи за Цветница и Лазаровден. По време на обредите момичетата се обличали в празнични народни носии.
Вярвало се, че девойка, която не била част от ритуала, не може да се омъжи.
Момите, които взимат участие в Кумичене, задължително приготвят специални обредни хлябове кукли, или наречени още кравай или колак. Това е необходима част от обредите за Цветница, тъй като присъства на различни етапи на честванията на празника – от пускането на предмети по реката до нагостяването у избраната Кумица.
Обикновено, според фолклорните традиции лазарките носят обредни хлябове, които са замесили, увити в чиста кърпа, още когато отидат на реката. Там всяка от тях отчупва по един залък и го поставя на дърво, което се слага във водата и настиска, за да потъне. Така залъкът отплава по течението, а девойките следят коя ще бъде избрана за Кумица.
