Бившият посланик на България в Израел Румяна Бъчварова бе специален гост в „Денят на Дарик“, за да коментира обявеното мирно споразумение между Израел и Иран, обявено от президента на САЩ Доналд Тръмп, което сложи край на 12-дневната война между двете страни в Близкия изток. Бъчварова заяви, че хората в Израел вярват, че това е краят на войната с Иран.
„Има усещане на облекчение, че беше намерен изход и се върви към реално примирие. Не трябва да абсолютизираме някой факт, а да гледаме общата картината. Хората в Израел вярват, че това е краят. Примирие ще има, но големият въпрос в региона е дали ще бъде решен конфликта. Защото ако между палестинците и Израел има един конфликт, който е вековен, този с Иран има във философията на иранските аятоласи и отрицанието на правото Израел да съществува. Ще гледаме какво ще се случи, ще бъде трудно. Най-важното е, че основните въпроси останаха не отговорени – тези, които интересуват Израел“, заяви Румяна Бъчварова.
„Не знаем какво се случва окончателно с иранската ядрена програма. Обогатеният уран остава в ръцете на един режим. Вторият въпрос е какво ще се случи с режима на аятоласите. Двете теми са свързани. Режимът не може без ядрената програма, а тя е продукт на режима. Има много въпроси около Иран. Освен режим на аятоласите, има режим на репресии срещу собствения си народ дори в най-интимните части. Всички дисиденти са подложени на репресии в затворите. Надявам се това, което се случва сега, да даде глътка въздух на гражданите и да даде шанс на преговорите, които да установят някакви правила на отношенията и да бъде ясно от това примирие как се стига до мир и взаимно разбирателство по основните теми“, коментира още тя.
„Аз помня времето, когато тук идваше почти всяка година иранския шах със съпругата си. Тогава гражданите на Иран бяха облечени като европейски граждани, следвайки модата. Консервативното е наложено през религията. Аз не съм толкова вътре в тази специфика. Но тогава бяха наложени и късите дължини в дамските дрехи. Вярвам, че рано или късно Иран ще се модернизира и реорганизираме, но виждаме в полето на региона, в който има поредица от държави, които Иран използва като проксита да унищожи Израел. Всички съоръжения в Ливан, които бяха обект на израелски атаки, бяха с цел да се достигне израелската територия, защото Иран е доста далеч от Израел. Има суверенни държави между Иран и Израел. Бяха насочени много усилия в тази насока. Прокситата на Иран са отслабени, но не са изчезнали“.
„Омразата между Израел и Иран е исторически дълъг въпрос, чията основа е религията. В този регион са се появили генезиса на религиите. Противоборството между отделните ислямистки крила, исляма, християнството, сунитите, шиитите. Корените са много дълбоки. Шансът на модерните държави е да се отделят от зависимостта от религиозния разказ и да погледнат по един по-различен начин на модерния свят“, смята бившият посланик на България в Израел.
„Омразата между Иран и Израел е насаждане. Хамас, който преди 2 години, атакуваха по ужасен начин Израел, са субсидирани и поддържани от Иран. Не случайно Иран е обявен за най-големия враг на Израел. Той е заплаха за сигурността не само в региона, защото може да стигне до сърцето на Европа, включително и България.“
„Особеност на всички авторитарни и диктаторски режими е, че те държат всички лостове и ги използват срещу гражданите, които не са съгласни с тях. Това трябва да бъде преодоляно, ако искат промяна. В историята няма нищо вечно. Аятолах Хаменей подготвя сина си за свой наследник. Въпрос е на обществени сили, които могат да се противопоставят. Много учени, които се занимаваха с ядрената програма на Иран, бяха елиминирани доста точно“, каза Румяна Бъчварова.
„Аз се опитвам да се ориентирам по арабските медии за настроенията в Иран. Те там са различни, но трябва един по-дълбок анализ защо те не могат да се обединят. Проблемът пак се оказва религията, защото едните са по-религиозно настроение, а другите са по-граждански настроени. Либералната общност е раздвоена. Диктаторските режими са винаги по-силни от либералната общност. Проблемът не идва от самата религия, която е система от ценности, а от тези, които използват религията за други цели – радикални и крайни“.
„В такава ситуация израелците имат уникалното качество да се сплотяват и обединяват за общата цел. Има много хора в Израел, които не харесват Нетаняху и са протестирали срещу него, но нацията се сплотява“, коментира бившият посланик на България в Израел.
„Аз се прибрах от Израел след 4-годишен мандат преди две години. Това бяха най-силните и вдъхновяващи години на държавата Израел. Имаше правосъдна реформа. Ние бяхме в общ ритъм с Израел с предсрочните избори, но икономически се развиваха. Израелците се гордеят с това, което са постигнали и искат да те научат на това, което те са постигнали. Обществото е вдъхновено да се развива и да върви напред. Наистина преди 6 години, когато отидох имаше няколко обстрела от Газа и ковид криза, но видях как държавата работи по безупречен начин за своите граждани и за справянето с проблемите. Хората там са много спокойни, защото знаят, че държавата е зад тях“, смята Бъчварова.
„Хората, които бяха останали в Израел и не бяха местни, успяха да се върнат в България. Пътят за евакуирането на българските граждани от Израел беше много труден, но Слава Богу това се случи. Отменени бяха полетите, държавата беше затворена във въздушното си пространство. Българските власти успяха да го направят, те си знаят как е било. Много важно е сътрудничеството в такива ситуации. Много важно е сътрудничеството с други държави. Най-важното е, че те са успели да приберат хората, които са без жилища в Израел. Българската държава има опит в такива ситуации – важен е резултатът“, коментира бившият ни посланик в Израел.
„Умението на дипломатите е преценката и в каква посока да търсят сътрудничеството. Това, което имах възможност да наблюдавам от мои колеги е, че нашата представа за дипломатически тон и стил не е като тяхната (б.р. на дипломатите от Израел), но успяват да постигнат своите цели.“
„Беше даден шанс на Иран да излезе с чест от ситуацията, в която попадна. Държавата бе много силно атакувана от Израел. Основните им политически и технологични сили бяха разрушени. На активно действие трябва да се отговори, за да запазиш достойнството си. Този шанс беше даден на Иран. Те атакуваха американските бази в Катар, но американците са били предупредени и са прихванали 10 от 11 изстреляни ракети. Приличаше ми на договорена форма Иран да излезе с чест и да се обяви примирието. Това ми изглеждаше на една драматургия, която е много интересна и показателна. Имаше много сигнали и дезинформацията става едно от оръжието на съвременния военен потенциал, или заблуда“.
„Нека оставим Иран да се зарадва, че са победили. Те са напреднали в уменията да представят събитията така, както те биха искали да изглеждат. Приключването на тази война е разглеждана в Техеран като победа за Иран. „Наказали“ са САЩ за удара срещу тях и са „накарали“ врага да спре с ударите срещу страната“, коментира Румяна Бъчварова.
„Изглежда, че по-правилният термин е война, вместо военна операция. Война е, защото активно участваха и двете страни. Военната операция предполага, че едната страна е по-активна – влиза, изпълнява целите си и излиза. Тук беше въвлечена и иранската страна и направи това, което не се очакваше. Те използваха далекобойни ракети и удариха цивилни цели. Това се калкулираше само като възможност, когато аз бях в Израел. Иран беше много активен в тези 12 дни и можем да говорим за война. Конфликтът остава, той не е решен! Основният предмет и повод на този конфликт – ядрената програма, остава и няма политически последици, които биха минали през смяната на ръководството на държавата. Но при режим като този в Иран е много трудно това да се случи“, каза още тя.
„Една от опасностите е да дойдат по-радикални лидери в Иран и да преценят, че това, което е направено досега не е достатъчно и да станат по-агресивни. Другият вариант е да дойдат по-демократични лидери, които да се откажат да използват ядрената програма за използване на оръжие. Такова управление и власт би могло да извади Иран от изолацията, като извади въвлечените страни от тази криза. Това можем само да си го пожелаем“, заяви Румяна Бъчварова.
„Според мен светът реагира много внимателно. Нямаше крайни изявления. Имаше осъждане на военните действия, но не и на някоя от двете държави. Формулировката беше да се намали напрежението. Важното е, че арабски държави, които се смятат за приятелски на Израел, на застанаха срещу Израел. Това е резултат от политиката, която се води за постигане на приятелство на Израел с арабските държави. Конфликтът с палестинците е на евреите с арабското население. Египет и Йордания прикрито и косвено са подпомагали действията на Израел. 10 пъти по-малък от Иран е Израел, ако се случи ядрен удар, той ще засегне не само тази част от населението, а целия регион. Най-тесният кръг е 250 милиона жители и те ще бъдат застигнати от последиците при евентуален ядрен удар“.
„Предстои да видим как ще протекат преговорите. Ако Доналд Тръмп иска Нобелова награда за мир, той трябва да доведе нещата до успешни преговори. Трябва да има споразумение, което да определи параметрите на отношенията и възможностите на двете държави по отношение на взаимодействието помежду си“, каза Бъчварова.
Вижте цялото интервю на Румяна Бъчварова в „Денят на Дарик“ в прикаченото видео!
