Родилка от Варна търси истината за внезапната смърт на детето си в края на деветия месец. Според младата жена здраво и доносено бебе е починало само два дни преди планираното цезарово сечение. Родителите се съмняват в лекарска грешка и неглижиране на състоянието на плода.

Бременността си Патрисия определя като дълго чакана и мечтана. Проследява се при лекар, който не изражда, затова с приближаването на термина избира друг специалист, за да продължи проследяването и да извърши планираното секцио. В последния месец внезапно се появяват неразположения.

„Имах много странни болки, тип контракции. Докторът ми каза, че това били подготвителни контракции. Когато включи ехографа и аз видях плацентата, тя беше цялата напукана и бяла. Той ме увери, че точно това търсим като ефект, че плацентата вече е достатъчно узряла и няма да кървя по време на операцията“, каза Патрисия Ялчин пред NOVA.

Тя твърди, че е имала и изтичане на околоплодни води, което лекарят също обяснил като нормално в толкова напреднал етап от бременността. След този преглед минават почти 20 дни. „Той не пожела да направим повторен преглед след това. Нашата уговорка беше да се срещнем на 1 август директно за секциото“, казва Патрисия.

Жената отива в болницата на 30 юли за планираното след два дни секцио. При проверка на тоновете се установява, че момченцето няма пулс. Патрисия казва, че дни по-рано е звъняла на лекаря си, за да попита дали има нужда от доплерово изследване на плода. „Секретарката му ми отговори, че щом д-р Цонев не ме е извикал за тонове, значи няма нужда от тях“, казва Патрисия.

„Аз не само страдах, че съм изгубил детето си само два дни преди да се роди, а и се тревожех дали въобще ще мога да видя отново жена си“, казва съпругът на Патрисия Антоан Вълчев. Мъжът признава, че е реагирал остро към екипа на болницата, но категорично отрича да е проявявал агресия. „Нито е имало някаква физическа саморазправа от моя страна, нито съм правил опити за такава, нито съм счупил нещо. В тази ситуация всеки човек би реагирал по същия начин“, казва Антоан.

Семейството твърди, че след това от болницата отказват да приемат родилката. Те се свързват с проследяващия лекар. „Той ме посъветва да си намеря друг лекар“, каза Патрисия.

Д-р Атанас Цонев заяви, че при последния преглед нищо не е подсказвало, че има проблем, затова не е назначил по-ранна проверка на тоновете на бебето. „За почти 20-те дни, в които не съм виждал жената, нито съм чувал тя да се е оплаквала от нещо, нито ми е казвала, че нещо не е наред. Предполагам, че спирането на сърдечната дейност е настъпило вследствие на необратимо и остро усложнение, което по никакъв начин не е можело да бъде предотвратено“, каза д-р Цонев. Според лекаря състоянието на плацентата се дължи на тютюнопушене по време на бременността.

На запитване на NOVA дали е бил отказан прием на родилката, от частната АГ болница отговориха, че до въпросния ден тя не е посещавала лечебното заведение, а след отправени обиди и заплахи към служителите пациентката и съпругът ѝ са напуснали лечебното заведение по собствена инициатива и в обстановка на силно напрежение, като не са се върнали повече в болницата.

От болницата излязоха с официална позиция. Публикуваме я, без редакторска намеса.

„Болката заслужава съчувствие. Заплахите - не.

МБАЛ „Майчин дом- Варна“ изразява дълбоко съчувствие към майката и нейното семейство за непрежалимата загуба. Не оспорваме болката ѝ. Не омаловажаваме трагедията ѝ. Но обществото има право да чуе и другата страна.

На 30.07.2026 г., след като при посещението на пациентката не са регистрирани сърдечни тонове на плода, са повикани няколко медицински специалисти, за да бъде тежката находка потвърдена с максимална точност. Именно лекарите, които в този трагичен момент са се отзовали, за да помогнат с цялата си професионална отговорност, са били подложени на унижение, обиди, тежки псувни и заплахи от съпруга на пациентката-сцена, която е разтърсила присъстващите служители и пациенти.

Посещението на пациентката на 30.07.2026 г. е първият и единствен регистриран контакт с МБАЛ „Майчин дом- Варна“ ЕООД. До този момент в болницата не са извършвани нейни прегледи или проследяване на бременността и медицинският екип не е разполагал с информация за предходните ѝ консултации.

В публикацията си самата пациентка пише: „Естествено, реакцията на мен и мъжа ми не беше красива.“ Зад тези думи обаче остава неизказана цялата тежест на преживяното от медицинския екип - агресия, обиди и заплахи, които са стресирали не само служителите, но и намиращи се наблизо пациенти.

След отправените обиди и заплахи пациентката и съпругът ѝ напускат лечебното заведение по собствена инициатива и в обстановка на силно напрежение, без да проведат последващ разговор с д-р Димитрова или с дежурния лекар. Те не се връщат повече в болницата.

Зад белите престилки стоят хора. Хора със семейства и деца. Хора, които също срещат трудности, преживяват лични загуби и се връщат на работа, за да помагат. Тези хора не са си позволили да отвърнат с обида, псувня или заплаха. Запазили са професионално и сдържано поведение в един изключително тежък момент.

Ръководството на МБАЛ „Майчин дом-Варна“ застава зад своите медицински специалисти.

Никой-никой човек в една демократична държава-не бива да работи под заплахи, натиск, псувни и унижение. Още по-малко лекар, от когото в същия момент се очакват спокойствие, точност и отговорност.

Уважаваме правото на всеки пациент да сподели своята болка и своята гледна точка. Но съчувствието към едната страна не изисква мълчание за унижението на другата.

Вярваме, че в България няма място за насилие над пациенти. И няма място за насилие над медици.

Болката трябва да ни прави по-човечни, а не да превръща хората, дошли да помогнат, в мишени!”.