Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на министъра на правосъдието срещу решение по т.3 от Протокол №15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г. Със същото определение върховните магистрати прекратяват производството по административно дело №5631 от 2026 г.

С оспореното решение Прокурорската колегия на ВСС, на основание чл.310, ал.3 изр.2 във връзка с чл.310, ал.1 от Закона за съдебната власт, не образува дисциплинарно производство по предложение на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на Борислав Сарафов. В частта относно твърдените нарушения по т.1 и т.2 от предложението колегията приема, че е изтекъл шестмесечният срок от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт, като не образува дисциплинарно производство и в останалата част от предложението.

Предложението на министъра на правосъдието е за освобождаване на Борислав Сарафов от длъжността административен ръководител по смисъла на чл.167 от Закона за съдебната власт – директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването.

Върховният административен съд приема, че към момента на подаване на жалбата – 26 май 2026 г. за министъра на правосъдието е бил налице правен интерес от оспорването на решението на Прокурорската колегия на ВСС.

След подаването на жалбата обаче, са настъпили нови обстоятелства. С решение по т.6 от Протокол №17 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 27 май 2026 г., Борислав Сарафов е освободен от заеманата длъжност „директор“ на Националната следствена служба, с ранг „следовател в НСлС“, считано от датата на вземане на решението.

Върховните магистрати приемат, че с това решение административният орган е упражнил правомощието си да освободи Борислав Сарафов от заеманата длъжност „директор“ на Националната следствена служба, с което е постигнат целеният с предложението на министъра на правосъдието правен резултат.

Поради това съдът приема, че правният интерес на министъра на правосъдието от оспорване на решението на Прокурорската колегия на ВСС от 13 май 2026 г. е отпаднал след постановяването на решението на колегията от 27 май 2026 г.

Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество. Отпадането му в хода на съдебното производство води до недопустимост на оспорването, поради което жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Определението на Върховния административен съд подлежи на обжалване пред петчленен състав.