Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) се събира извънредно за да обсъди проектобюджетите на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., на Държавното обществено осигуряване за 2026 г. и на Държавния бюджет на Република България за 2026 г. 

Междуврменно по същото време протестна акция пред сградата на Министерския съвет срещу предлаганите промени с проекта на кабинета "Радев" за Бюджет 2026, органзират КНСБ и КТ "Подкрепа".

Синдикатите са недоволни от "намаляването на разходите за персонал и плащането на осигурителните вноски от държавните служители", но от КТ "Подкрепа" добавиха, че ще протестират и срещу работодателите.

Проектозаконът за държавен бюджет на България за 2026 година е с очакван дефицит в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). На база редица краткосрочни и дългосрочни приходни и разходни мерки управляващите предвиждат страната ни да достигне целевото ниво на дефицита спрямо брутния вътрешен продукт от три на сто през 2028 година.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г. по реда на Закона за държавния дълг, е 10,1 млрд. евро, в това число заем в размер до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“.

Общите средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 9,360 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 4,028 млрд. евро и с европейско финансиране от 5,331 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).

Краткосрочните приходни мерки включват повишаване на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, считано от 1 август 2026 г., като очакваният положителен бюджетен ефект в приходите за 2026 г. е 90,8 млн. евро.

Предвижда се повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии над минималната работна заплата , считано от 01 август 2026 г., като очакваният положителен бюджетен ефект в приходите за 2026 г. е 50,9 млн. евро;

Предлага се повишаване на приходите от опериране на ТОЛ системата (поетапно увеличение на два пъти през 2025 г.) и увеличение на винетните такси с 30 на сто - считано от 01 август 2026 г., очакваният положителен бюджетен ефект в приходите за 2026 г. е 53,3 млн. евро.

Проектът предвижда подобрена събираемост на приходите от ДОО с ефект за бюджета от 100,0 млн. евро, концесионно възнаграждение от „Летище София“ с ефект за бюджета от 50,0 млн. евро, допълнителни мерки за повишаване на събираемостта на данъчните приходи с бюджетен ефект от 200,0 млн. евро, увеличение на приходи от облагането на хазарта със 100,0 млн. евро, както и увеличение на приходи от Модернизационния фонд във връзка с одобрени нови проекти от ЕИБ със 100,0 млн. евро.

Краткосрочни разходни мерки за фискална консолидация през 2026 година включват редица мерки. Не се предвижда увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за т.нар. „изборни длъжности“ - длъжностите, които се заемат въз основа на избор), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор, като това ще спести на бюджета над 560 млн. евро.

Предлага се намаляване с 10 на сто, считано от 1 септември 2026 г. (за 4 месеца за 2026 г. и целогодишно за периода 2027-2028 г.) на разходите за заплати и възнаграждения на персонала по трудови и служебни правоотношения и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски от работодатели с изключение на общините, военнослужещите, лицата заето по Закона за МВР, по Закона за ДАНС, по Закона за НСО, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, лечебни заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения.

Сред краткосрочните мерки са още премахване на Ковид добавката към пенсиите за новоотпуснатите пенсии след 1 юли 2026 г., намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията от 10,2 евро на глас на не по-малко от 7,7 евро на глас, считано от 1.10.2026 г., намаляване на държавната субсидия на политическите партии за един получен действителен глас, считано от 30.04.2026 г. от 4,09 на 3,0 евро.

Законопроектът предвижда преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата. Новият механизъм следва да бъде въведен през 2027 година. До приемането му се предвижда размерът на минималната заплата да се запази на нивото на 2026 година, тоест 620,20 евро.

Предлага се поетапно въвеждане на задължение държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски, като от 1 август тази година съотношението да е 80 на сто за осигурителя и 20 на сто за осигуреното лице, а от 2027 година съотношението да стане 60 на 40.

Допълнително, от 2027 г. се предвижда разработването на подобен механизъм за поемане на личните осигурителни вноски в размерите за останалите категории лица и за заетите лица по реда на специалните закони, като например Закон за МВР, Закона за отбраната и въоръжените сили и др.

Сред мерките на управляващите влизат и ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025 2029 г. в Закона за акцизите и данъчните складове за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия. В тази връзка е необходимо изменение на действащия акцизен календар като се намаляват периодите за достигане на нивата на акцизни ставки, с оглед постигане на пропорционалност при бъдещото прилагане на новата акцизна рамка, пише в съобщението. В съответствие с предложения календар акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия се предвижда да бъдат променени и от 1 август 2026 г.

Друга мярка на управляващите е насочена към погасяване на задължения за неплатени данъци и осигуровки чрез ефективно насочване на изпълнението спрямо касовите наличности в търговските обекти с цел по-ефективно събиране на публичните вземания и лихвите по тях.

Предвижда се въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България както и въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилиейт операторите въз основа на предварително договорени показатели за ефективност.

Законопроектът предвижда още блокиране на плащания от и към нелицензирани хазартни оператори от банки и други платежни институции с цел намаляване на нелегалния хазарт и блокиране на игрални нелегални сайтове от мобилни оператори, интернет доставчици и други.