Социалният антрополог Харалан Александров бе специален гост в „Денят на Дарик“ броени часове, след като Румен Радев върна изпълнен първия проучвателен мандат за съставяне на правителство в рамките на 52-рото Народно събрание, връчен му от президента Илияна Йотова в Гербовата зала. Янев коментира и състава на кабинета „Радев“, който се очаква още в петък да бъде гласуван в рамките на заседанието на парламента.

„Министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова за мен е изненада. За останалите, които не познавам, които са мнозинство, не мога да кажа нищо. Познавам работата на Наталия Ефремова добре, имам добри впечатления от нея. Имам също добри впечатления от Гълъб Донев от работата ни в Министерството на труда и социалната политика“, заяви Харалан Александров.

„Румен Радев ще бъде мета министър-председател. Нещо между премиер и монарх. В българския контекст, когато обществото е в криза, то се свръхдоверява на силен лидер. Ако Борисов бе балансьор и мрежови човек, който имаше добър кадрови усет за своята администрация, то от Румен Радев това, което съм забелязал, по силата на това, че е военен човек, е, че е силно йерархизиран. Той се позиционира над правителството в квазипрезидентска позиция. Той получи личен мандат за това мнозинство. Вицепремиерите ще са като неговите лейтенанти, след това ще са всички министри. Ще имаме по-вертикална и йерархична форма на управление, не като в либералните демокрации“, коментира социалният антрополог.

„Управлението на кабинета „Желязков“ бе добро. ГЕРБ изпълни сполучливо мечтата за пълна интеграция в Европа. Това, че се справяш добре с нещо, не означава, че ще бъдеш подкрепен на изборите. Предстои да видим какво ще се случи при новия кабинет. Страховете са породени от геополитическата ситуация, в която се намира България. Извън съмнение най-големият страх, който регистрирам в периферията на страната, е въвличането на България в война с Русия, която ще бъде загубена априори. Радев изглежда като гарант срещу война, тъкмо защото е военен и заяви, че Русия не може да бъде победена. Голяма част от българите смятат, че заемането на България в този военен конфликт може да въвлече страната във война. Радев е спокоен и сдържан – това го прави идеалния образ да отговори на тревогите на българите. Радев е възприеман като надежден баща от страна на обществото, както бе с Борисов. Подкрепата за Радев се повиши, когато хората го видяха в кадър с Владимир Путин“, коментира Харалан Александров.

„Ситуацията е много трудна за управление, защото България е обвързана от сложна система с международни договори. Трудно може да се поддържа суверенистка позиция. Вече, след като сме изцяло в Европейския съюз, е дошло време да се предоговори основният ни договор с Европа, така е според хората“, заяви Александров.

„Нищо не знам за Велислава Петрова-Чамова. Имам привилегията да познавам хора с опит. Бих се обадил на свои приятели, които са забелязали нейната работа. Такива са Надежда Нейнски, Соломон Паси и Дани Митов. Едната възможна интерпретация е, че Радев отчита високите рискове и големите очаквания, свързани с външната политика. Излъчвайки непубличен човек с богата биография, Радев поема персонално върху себе си отговорността. Логично е, когато поставяш в труден момент човек със силна биография, да му делегираш своята биография и авторитет. Тук въпросът е до кадрови талант и как въплъщаваш своите убеждения в конкретна политика“, заяви Александров.

„Въпросът за охраната на Борисов и Пеевски е ирелевантен. Според мен няма да свалят охраната, защото би изглеждало отмъстително. Аз знам, че няма практика за премахването на охраната на бивши премиери. Струва ми се като привнесен конфликт. Мисля, че едно правителство трябва да има други приоритети. Моделът „Борисов-Пеевски“ и олигархията са различни неща. Може би трябва да дефинираме тези понятия. Според мен моделът „Борисов-Пеевски“ е пропагандно клише. Такова нещо в реалността не съществува“, коментира Харалан Александров.

„Не може да видим край на олигархичния модел, защото той е част от политическата култура. На първо място е външната политика, на второ – икономиката. Когато се говори за справедливост, трябва да си дадем сметка какво хората чуват. Те не чуват реформа в съдебната система, когато става дума за справедливост. Трябва да има реформа в съдебната система, но те разбират икономическа справедливост. Фантазията, че със смяната на политиците може да се смени политическата култура, е наивна“, заяви Харалан Александров.

Вижте цялото интервю на социалния антрополог Харалан Александров в „Денят на Дарик“ в прикаченото видео!