Лидерът на ДСБ Радан Кънев отправи остри критики към вицепремиера Иво Христов, призовавайки го да спре със "заклинанията, пропагандата и клеветите".

Ето цялата позиция без редакторска намеса:

Дефинирането на предстоящите избори като “нормално срещу ненормално” (освен че издава конкретен страх от конкретен кандидат, който трябва да бъде предварително заклеймен като "ненормален" ) е опасен, разделящ популизъм.



Преди всичко - това е много вредно привнасяне на чужди културни войни в публичния ни дебат. В българското общество няма особено разделение по консервативно-либерална ос. Създава се фалшиво разделение. Със сигурност няма политически сили, които да привиждат повече от два пола*... Няма и политически сили, които да оспорват ценността и значението на семейството. А кризата на семейните отношения - от факта, че огромна част от децата се раждат без брак между родителите, през големия брой разделени семейства, до истинската трагедия на домашното насилие - няма никакви идеологически измерения и не признава партийни граници.

Разделението на "културния фронт" е пропагандно упражнение, което цели разделяне на обществото, насъскване на едни негови членове срещу други и в крайна сметка - определяне на проевропейските демократи у нас като "ненормални", като чужда и вредна част от обществото. Похват, добре познат на пропагандистите от 40-те и 50-те години на ХХ век ...


Пропагандно упражнение, удобно за прикриване на политическата слабост на управлението и факта, че то няма ясна политика, цели, приоритети, няма компетентни политически лица - и съответно лесно губи политическия дебат по същество. Лесно е да излъжеш, че опонентът ти признава повече от два пола и е против семейството. Трудно е да спечелиш политически спор с него, ако нямаш политика.

Та, г-н Христов, призивът ми е да спрем със заклинанията, пропагандата и клеветите. И да спорим за решенията за бъдещето на нацията - ако изобщо имате такива.

И да, естествено, България няма “духовен водач” - тази концепция е чужда не само на модерната демокрация и светска държава, но и на православието изобщо. България има патриарх, пръв между равни в синодалното ръководство на "традиционното" (а не официално) по Конституция изповедание. Духовен водач има в Иран, дали тяхната система е “нормална”, надявам се сме на едно мнение.

*Естествено, като във всяко общество, и в нашето има значителен брой хомосексуални и много малък брой транссексуални граждани. Те са хора, които трябва да имат същите права и защита от закона като всеки друг гражданин. Но не са от трети, четвърти и т.н. пол - това е пропагандна конструкция.