Публикация на журналиста Виктор Блъсков, в която той предупреждава за възможна цензура покрай създадения преди парламентарните избори през април 2026 г. механизъм за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи, впоследствие попада в анализ на неправителствената организация „Център за изследване на демокрацията“ за координирано разпространение на подобни послания. Според самия Блъсков той е бил представен едва ли не като „център за руска пропаганда в България“, въпреки че определя себе си по-скоро като русофоб.

Виктор Блъсков разказа пред Ружа Райчева за случая в предаването „Втори прочит“ по Дарик радио.

На 23 март 2026 г. тогавашният външен министър Надежда Нейнски създава в Министерството на външните работи временен координационен механизъм за противодействие на дезинформацията и борба с хибридните заплахи във връзка с предсрочните парламентарни избори. Два дни по-късно разследващият журналист Христо Грозев е поканен да подпомага работата на механизма с информация за зловредни чужди влияния.

След създаването на механизма Блъсков публикува във Фейсбук статус, в който предупреждава, че според него той може да бъде използван за ограничаване на съдържание около изборите.

„Пиша един статус - малко пламенен, защото за мен това беше абсурдно - ние да влизаме в същата тази заешка дупка, че сега се готви цензура, с която да контролират процеса около изборите. Това е изцяло мое лично мнение“, разказа Блъсков.
Въпреки че просто изразява лично мнение публикацията му впоследствие е разгледана в анализ на Центъра за изследване на демокрацията - българска неправителствена организация, която работи по теми, свързани с демократичното управление, сигурността, върховенството на закона и противодействието на чуждо влияние.

Според анализа публикацията е разпространявана координирано през различни сайтове, профили и канали в Телеграм. Центърът отчита 14 онлайн материала и 14 публикации в социалните мрежи между 24 и 29 март с общ потенциален обхват от около 3,06 млн. импресии.

Центърът за изследване на демокрацията прави и друг извод - че предварителното представяне на механизма като инструмент за цензура затруднява легитимното му използване, тъй като евентуално последващо ограничително действие би могло да бъде използвано като потвърждение на вече разпространеното твърдение за цензура.

Именно тази част от анализа Блъсков посочи като парадокс.
„Написах, че според мен сега активирането на този механизъм ще доведе до цензура. И те пишат: публикацията на Виктор Блъсков означава, че ако ние сега предприемем някакви ограничителни действия, тогава ще докажем, че той е бил прав“, заяви той.

„Ами добре, значи аз съм бил прав!“, коментира журналистът. От написаното той достига извода, че без предварителното обществено предупреждение за риск от цензура подобни ограничителни мерки биха могли да бъдат предприети.
Блъсков оспори и поставянето на публикацията му в контекста на прокремълското информационно влияние.

„За русофилите съм русофоб. Да, така е. Никога през живота си не съм споделял някакво позитивно за Русия. Не съм ходил в Русия. Не говоря руски“, добави журналистът.

Според Блъсков фактът, че неговият текст впоследствие е била споделян от профили или сайтове, определяни в анализа на Центъра за изследване на демокрацията като част от координирани или прокремълски мрежи, не може сам по себе си да го прави отговорен за това разпространение. „Той може да е споделен от координирана сомалийска мрежа. Аз откъде да знам? Никой не е отговорен кой споделя това, което е написал“, коментира Блъсков.

Той заяви, че намира за особено иронично присъствието си в подобни анализи. „Аз съм споменат в Атлантическия съвет като център на руска пропаганда. Това е последният бос, никой от вас не го е победил!“, пошегува се Блъсков.

Впоследствие Лабораторията за дигитални криминалистични изследвания към Атлантическия съвет - изследователско звено, което наблюдава дезинформация, онлайн информационни операции и чуждо влияние - също разглежда публикацията на Блъсков. В свой анализ лабораторията я посочва като „начало на клъстер“ от координирано разпространение на твърдението, че механизмът на Министерството на външните работи представлява „масова цензура“.

Анализът разглежда разпространението на публикацията в по-широк контекст на прокремълски онлайн мрежи и послания за предполагаема намеса на Европейския съюз в българските избори.

Самият Блъсков настоява, че първоначалната публикация представлява негово лично политическо мнение и че последващото ѝ разпространение от други профили и сайтове не доказва негово участие в руска информационна операция.
Случаят поставя и по-широкия въпрос, обсъден във „Втори прочит“ - кой и по какви критерии трябва да определя кое е дезинформация и къде минава границата между противодействието на хибридни заплахи и свободата на политическо мнение.