“Истинската журналистика означава да отстояваш позиция. Въпреки че един журналист трябва да е безпристрастен, но от свое име той може да коментира случващите се събития, но за съжаление в днешно време това почти не се случва”. Това сподели журналистът и собственик на сайта “Akcent.bg” Румен Николаев. По думите му е нормално в пазарни условия да се предлага това, което се търси, “но в потока от сива информация трябва да светва и някоя зелена лампичка. Да се вижда журналиста с мнение и оценка”. Сложен според дългогодишния журналист е отговорът на въпроса на кои медии да вярват хората. Съветът му е да внимаваме за това кои са собствениците на медиите и какви журналисти работят в тях.

Сигурно малко помнят, че преди 30 години излезе първият брой на в-к “Русе”. Издател бе “Русенска корабостроителница”. За добро или за лошо, вестникът издържа до края на 1993 г. Това е и първото работно място на Румен Николаев, пред когото се отваря възможността да работи по желаната още от ученическите години професия- да бъде журналист. /Трябва да се знае, че до тогава имаше само един единствен вестник – Дунавска правда, в който назначенията се случваха от ОК на БСП/.

След затваряне на вестника на Корабната Николаев започва работа в наследника на “Дунавска правда”- в-к “Утро”. В него момент изданието издъхва финансово и няма особен интерес за работа в него. През това време се появяват “Русенски стандарт” и “Русенски новини”, които също не успяват да просъществуват самостоятелно /след спиране на финансовите инжекции на издателите/.

“Утро” оцелява, тъй като е купен от германската издателска група ВАЦ. Сега изданието е собственост на Христо Грозев като част от сделка на „Медийна група България холдинг“ ООД.

Работата си във в-к “Утро” Николаев отчита като най – интересни в професионален план. Тогава няма интернет, няма прессъобщения. Това е време, в което текат различни приватизации на фирмите в Русе и региона- процес, на който той е свидетел и човек, отразявал раздържавяването им.

Това е период, в който знакови заводи като Хлебна мая, Винпром- Русе /най-големият на Балканите с капацитет от 40 млн. Бутилки/, ИЗОМА, ЗЕИМ, ЗИТА, Жити, Гаврил Генов, БИМАС, Дунавска коприна, кожарският завод “Приста” и други смениха собствеността си. За съжаление, някои от тях по-младите русенци няма да знаят, тъй като такива сериозни предприятия бяха къде умишлено, къде- не, разграбени и унищожени.

Тогава, навремето, нямаше как един ред да се напише, без да си се срещнал с източника на информация, на място, през секретарката му, която често бе по-важна от самия него.

През целите вече 30 години журналистическа дейност само веднъж е бил привлечен в съда по публикуван от него материал. Мога да твърдя категорично, че това със сигурност бе най-професионалният ми текст, свързан с една добричка фирма “Доги”, влязла в конфликт за земеделски казус. Но до ход на делото така и не се стигнало, а причината била желанието на споменат в текста на вземе сериозни пари от ВАЦ.

Николаев избира и става един от най-добрите местни журналисти, след като посвещава изцяло тези 30 година основно на бизнеса в областта и не само.

Работи и 6 години като кореспондент на в-к “Пари” до закриването му. Той за първи път въвежда в националния бизнес всекидневник регионалните приложения, в които се представят и рекламират областите в страната и успешните практики.

Случайно или не – Румен Николаев е избран да бъде създател и гл. редактор на корпоративното издание на една от най-успешните компании в Русе и страната – Приста ойл. Цели 13 години престижното месечно списание пресъздава бизнес атмосферата при работещите във фирмата, както и на успешните бизнеспартньори. Не са рядкост и случаите, когато фирми са използвали списание “Приста” и материалите, писани за тях, като референции при участия в търгове и конкурси.

От 2001 година бизнес журналистът започва работа във в-к “Бряг”, тъй като в “Утро” преценяват, че не може да работи и като учител /всъщност 13 години той и преподава в Техникума по механотехника.

Така до 2010 година, когато решава и създава сайта “Акцент.БГ” който вече 13 години стои на медийния и рекламен пазар в региона и в страната.

Въпреки промените, които настъпват в политическото пространство във времето, то корпоративният бизнес и основните политически партии не крият положителната си оценка за рабатата му.

Според Николаев обаче журналистиката у нас, разбира се и на местно ниво, за съжаление с появата на съвременните тхнологии и появата на нямащи нищо общо с медиите комерсиални лица допринася тя да бъде често неглижирана /и заслужено/ от публиката.

В страха си да не бъдат за някакви грехове разобличени, познати имена в публичното пространство предпочитат да приемат рекета от нискоразрядни бродещи из публичното пространство сайтове, само за да не бъдат, току виж, за нещо изтипосани…

Спомням си, че едно от правилата е журналистът да бъде в оправдана доза опозиция на управляващите. Без да изопачава истината, да проверява една информация от поне два източника.

За съжаление, за изкривената и елементарна журналистика основна вина имат и политиците, най-вече онези, които се вживяват като такива на местно ниво.

В Русе отдавна няма публицистика. Категорично мога да заявя, че това се случва при Ася Пенчева и в Акцент.БГ, не мисля, че някого съм пропуснал.

И знаете ли защо – защото всички отнякъне нещо цоцат или пък внимават, да не им спрат захранката.

Но най-голямото предизвикателство пред медиите са социалните групи. Факт е, че някои сайтове са си създава фейсбук групи под други заглавия, партии имат по няколко такива, за да манипулират обществеността, която иначе не е предирчива за истината…

Изкуствен интелект вече редактира и създава “авторски” текстове, колеги крадат творчески труд от онези, които са се ровили в теми и факти.

Факт е, че обществото ни е болно, няма как и журналистиката да е читава. Но за това не са виновни медиите, а тези, които по една или друга причина са примирими като сайтове без журналисти или пък пред журналисти- рекетьори.

Ще се радвам словото наистина да бъде свободно. Но това, което е градивно, накар и да е под формата на критика.

Малките цели са рожба на малките хора. Нека Ботевата журналистика и Алековите идеали не бъдат погребани от конюктурни интереси!

Чуйте цялото интервю в звуковия файл: