По реформи в няколко сектора, които трябва да доведат до икономии от около 600 млн. евро, работи правителството. Това обясни председателят на бюджетната комисия и депутат от „Прогресивна България" Константин Проданов пред bTV.

За минималната работна заплата през следващата година Проданов заяви, че със сигурност тя няма да бъде под 660 евро, което представлява увеличение с 6% спрямо предходната година.

„Никога не е достатъчно и, ей Богу, ако зависеше от мен, бих я увеличил на тавана и много повече. Но въпросът е отвъд желанията ни какво реално може да си позволи бюджетът в съответното състояние", коментира той.

По думите му максималният размер според действащата методика е около 672 евро. Проданов заяви, че е сред защитниците на възможно най-високата минимална работна заплата, но подчерта, че страната е в ситуация на свръхдефицит и Европейската комисия следи отблизо бюджетните показатели.

"Прогресивна България" ще внесе отново промените в Кодекса на труда, с които трудовият стаж ще се изчислява в часове, а не в дни, каза още Проданов. 

Конституционният съд отмени разпоредбите с мотива, че те нямат място в закона за бюджета за 2026 г., защото влизат в сила от 2027 г. За това решение на съда Проданов вини Асен Василев от "Продължаваме промяната", защото по тяхно предложение промените бяха отложени за догодина, вместо да влязат в сила от 1 септември.

По отношение на решението на Конституционния съд за бюджета за 2026 г. той определи резултата като победа за управляващите. Според него решението опровергава твърденията на част от опозицията, че целият бюджет е противоконституционен заради дефицит над 3%.

„Това, което Конституционният съд каза, първо, е категорично: това не е вярно. Няма неконституционна съобразност, въобще въпросът за дефицита не касае и няма никаква релация с Конституцията", заяви Проданов.

За трудовия стаж той уточни, че съдът не се е произнесъл по същество дали промяната е добра или лоша, нито е заявил, че Народното събрание не може да я приеме. По думите му разпоредбата е отпаднала, защото не води до бюджетни последици през 2026 г. След като първоначално е било предвидено реформата да влезе в сила през септември 2026 г., при обсъждането на бюджета е прието предложението на Асен Василев тя да започне от 1 януари 2027 г.

Проданов заяви, че промяната е част от реформите, планирани от Министерството на труда и социалната политика, и ще бъде внесена отново по надлежния ред.

„Много е направено по отношение на реформите", заяви Проданов. Той посочи, че е бил спасен Планът за възстановяване и устойчивост, който е бил на път да се провали, като в рамките на малко повече от месец са били приети спешни законодателни промени, за да бъдат спасени няколко милиарда.

По думите му е започнала и съдебната реформа, като в края на ноември предстои избор на нов Висш съдебен съвет. Проданов припомни, че още през първата седмица след конституирането на парламента са били внесени два законопроекта, насочени към овладяване на поскъпването, предизвикано от спекулативни практики.

Според него отношенията между „Прогресивна България" и „Продължаваме промяната" и „Демократична България" няма да се отразят на предстоящите разговори за избора на нов Висш съдебен съвет. Проданов заяви, че ако ПП и ДБ решат да саботират избора на Висш съдебен съвет, това ще бъде за тяхна сметка.

По повод арестите на кметове на ДПС през последните дни и критиките за момента, в който са извършени, Проданов заяви, че действията трябва да се разглеждат през призмата на закона и установените процедури.

„При нас нещата се правят по закон, по устав, има си процедура", каза той и уточни, че не разполага с достатъчно информация, за да коментира конкретните случаи.

По думите му арестите са свързани с обществени поръчки и подозрения за нарушения. Той отхвърли тезата, че моментът е избран заради предстоящия вот, като заяви, че подобни обвинения могат да бъдат отправяни независимо колко време остава до изборите.

„Това, което аз се надявам и вярвам, че е така, е да се е пристъпило към тези арести, защото има събрани доказателства в достатъчен обем, така че впоследствие да не се окаже, че срещу тях не може да бъде организирано съдебно производство", коментира Проданов.

По отношение на възнагражденията на магистратите той посочи, че Конституционният съд признава правомощието на Народното събрание да определя заплатите им, но е приел, че това не трябва да става чрез преходни и заключителни разпоредби. Проданов отбеляза, че много възнаграждения в публичния сектор са обвързани по различни начини със заплатите на депутатите, включително тези на министрите, членовете във Фискалния съвет и министър-председателя.

По отношение на данъчната политика Проданов заяви, че управляващите са поели ангажимент да не увеличават преките данъци и косвените данъци върху потреблението, включително ДДС.

„Това, което сме предложили, са еднократни данъци върху свръхпечалбата на някои сектори, които непропорционално са се възползвали от благоприятната конюнктура в последната една-две години и имат възможност да понесат част от това", каза той, цитиран от "24 часа".