Президентът Румен Радев започна провеждането на разговори за назначаване на нов служебен премиер. Срещите на „Дондуков 2“ за намиране на министър-председател, начело на служебен кабинет започнаха в четвъртък с председателя на Народното събрание Росен Желязков. След срещата шефът на парламента напусна президенството от страничен изход без да коментира пред журналистите равзоя ѝ.

Към 13.30 ч на „Дондуков 2“ влезе управителят на БНБ Димитър Радев. На влизане той отказа коментар и не отговори на въпроса дали ще приеме да стане следващият премиер. Според анализатори е възможно Димитър Радев да отклони поканата за служебен премиер заради ангажиментите си за влизането на България в еврозоната. На излизане тази прогноза беше потвърдена от Димитър Радев.

„Не е далновидно и не е добра идея да се намесва централната банка в конюктурни политически процеси“, каза той. 

И добави:

„Има колизия с националното законодателство, което е очевидно, но това, за което малко се говори, е, че има колизия с европейското законодателство. Управителят на Централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в договора за функционирането на Европейския съюз, протоколите към него, Устава на Европейската централна банка, Устава на Европейската система на централни банки. Те са много експлицитни в това отношение, че не могат да се съвместяват тези длъжности. Етичният кодекс изрично посочва, че управителят трябва да избягва каквото и да е участие в политическия процес“.

В четвъртък следобед държавният глава се срещна и с председателя на Сметната палата Димитър Главчев. Той не коментира разговора с държавния глава.

След промените в Конституцията изборът на президента за служебен премиер е ограничен измежду няколко души, заемащи високи постове в държавата. Това са председателят на Народното събрание, управителят или подуправители на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.

Действащият омбудсман Диана Ковачева  обаче до дни заминава за Страсбург, за да встъпи в длъжност като български съдия в Европейския съд по правата на човека. В сряда пък внезапно оставка подаде зам.-омбудсмана Елена Чернева-Маркова. Така възможните имена, спрягани за премиреския пост, намаляха. Оставката ѝ предизвика въпроси за натиск от държавния глава, който допусна стесняване на възможностите до служебен премиер, който няма да е равноотдалечен от всички политически партии.  

В отговор в четвъртък Борисов „помоли“ президента да не назначава като служебен премиер Росен Желязков от ГЕРБ или шефа на Сметната палата Димитър Главчев, номиниран от партията му за поста, за да не излезе, че ГЕРБ управлява. 

Ако всички изброени в Конституцията възможности за премиерския пост бъдат изчерпани, е възможно България да влезе в конституционна криза. В четвъртък лидерът на БСП Корнелия Нинова изрази съмнение за подобна възможност, но декларира: 

„Да припомня: тази Конституция, този списък е приет от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. "БСП за България" гласувахме против тези конституционни промени и сто пъти обяснихме колко са вредни и че може да стане проблем. Сега тези въпроси не ми ги задавайте на мен, а на колегите от тези, които са гласували със зеления бутон за тези промени. Не очакваме конституционна криза. Очакваме разум, диалог, президентът да реши какво да прави оттук нататък, и да се готвим за избори“.