На фона на напрежението около войната в Близкия изток и скока на цените на горивата, в България почти незабелязано бяха приети важни промени в допълнителното пенсионно осигуряване. Става дума за въвеждането на т.нар. мултифондове във втория стълб на пенсионната система – реформа, за която се говори повече от десетилетие, пише bTV.

Какво ще означава тя за бъдещите пенсионери и защо предизвиква и надежди, и притеснения – по темата коментира заместник-председателят на Комисия за финансов надзор Диана Йорданова.

Според Йорданова промените действително са закъснели, но са резултат от дълъг експертен процес. „В крайна сметка скоро очаквам да се поздравим с окончателното обнародване в „Държавен вестник““, заяви тя. По думите ѝ реформата е била възможна едва след постигане на широк консенсус. „След широк експертен анализ и подкрепа сред специалистите трябваше да се постигне такава и сред обществото и политическите сили. Видяхме, че този обществен консенсус вече е факт.“

Основната идея на промените е пенсионните спестявания във втория стълб да се инвестират по-гъвкаво и така да носят по-висока доходност. „Като експерти сме направили над 500 хиляди симулации и стотици хиляди изчисления, за да използваме най-добрите практики от страните в ЕС и от държавите в ОИСР“, обясни Йорданова. В момента системата е силно консервативна и доходността е ограничена. „Заместващият доход в момента е около 12% от последната заплата“, каза тя.

След реформата обаче се очаква значително увеличение. „Нашите изчисления показват, че в края на периода целта трябва да бъде минимум 21%, и то при максимално консервативни допускания.“ С други думи – почти двойно увеличение.

Как ще изглежда това на практика - Йорданова даде конкретен пример: „Ако в края на трудовия си стаж едно лице получава 1000 евро заплата, в момента би получило около 120 евро допълваща пенсия. След промените сумата може да достигне около 210 евро“, обясни тя. И допълни: „Аз като математик се доверявам на цифрите. Целта е натрупванията по партидите на хората да бъдат значително по-високи.“

С реформата се въвеждат три типа подфондове с различен инвестиционен профил:

  • Динамичен фонд – за хора до 50 години
  • Балансиран фонд – за хора над 50 години
  • Консервативен фонд – за хора, близо до пенсия

„Колкото по-рисково се инвестират средствата, толкова по-голяма е доходността, съответно и натрупванията за пенсия“, обясни Йорданова. Въпреки това българският модел е по-предпазлив от някои европейски.

При разработването на системата са разглеждани различни международни модели, включително този на Хърватия. „Те подходиха по-малко консервативно от нас. Бяха заложили по-рисково инвестиране до 55-годишна възраст“, посочи Йорданова. По-късно обаче страната е разширила още възможностите за инвестиции. „В момента те позволяват динамичните фондове да се използват до 60-годишна възраст, като дават по-голяма свобода на осигурените лица.“

Най-честите критики към реформата са, че тя въвежда риск за парите на бъдещите пенсионери. Йорданова отхвърля подобни твърдения. „Всеки студент по икономика знае, че по-високата доходност означава поемане на по-висок риск. Важното е този риск да бъде управляван“, заяви тя. Тя подчерта, че пенсионната система е сред най-строго наблюдаваните финансови сектори. „Няма друг бизнес, който ежедневно да подава над 180 справки към Комисията за финансов надзор за всяко свое действие.“

Един от най-честите страхове е дали хората могат да загубят спестяванията си, ако фонд фалира. Йорданова увери, че това е практически невъзможно. „На практика няма как пенсионен фонд да фалира“, каза тя. Причината е в структурата на системата. „Пенсионните фондове са отделни юридически лица от пенсионно-осигурителните дружества. Дори управляващото дружество да фалира, фондът и средствата в него остават защитени.“

Друга идея в реформата е част от пенсионните средства да могат да се инвестират в инфраструктура

„В момента около 71% от средствата се инвестират в чужбина, защото българският капиталов пазар не предлага достатъчно възможности“, посочи Йорданова.

Според нея инвестиции в инфраструктура биха имали няколко ефекта:

  • ще подпомогнат българската икономика
  • ще развият капиталовия пазар
  • ще увеличат доходността на пенсионните фондове

„Парите на българите трябва да работят и за българската икономика“, подчерта тя.

Подобни практики съществуват в много държави – от Германия и Франция до Дания и Румъния.

„Преди да се стигне до решения като увеличение на осигуровките, трябва да изчерпим всички възможности за изсветляване на икономиката“, заяви Йорданова. Според нея ключова роля имат и самите граждани. „Всеки трябва да проявява интерес върху каква заплата се осигурява и къде са спестяванията му за втора пенсия.“

Тя призова хората да проверяват пенсионните си партиди и да следят как се управляват средствата им. „Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната активност на гражданите е от ключово значение“, заключи Йорданова.