Документален филм разказва за борбата към признание на вярващите, изповядващи религията на Летящото спагетено чудовище.
Очаква се примиерата да е през октомври на филмовия фестивал в Нашвил, САЩ. Авторът работил върху продукцията три години, за да покаже, че вярата, чиито последователи носят гевгир на главите си, е нещо повече от шега.
Следващата година Европейският съд за правата на човека ще вземе решение по случая на холандката Миенке де Вилде, която смята, че държавата й се отнася несправедливо към нея, защото Върховният съд постановил, че тя няма право да носи гевгир на главата си за снимка на лични документи, пише британският вестник „Гардиан“.
Съдиите може да разгледат жалбата й заедно с тази на бившия австрийски депутат Нико Алм, който гордо носи гевгир на официалните си документи, но сега настоява страната му да признае вярата Летящото спагетено чудовище за религия.
И двамата са част от документалния филм на независимия американски продуцент Майк Артър, чиято премиера предстои през октомври.
Звучи, разбира се, като шега. И отчасти е. Но за Артър, който е работил върху филма три години, както и за пастафарианците, според които вярата им включва някои важни принципи, това е много повече.
„Живеем в ерата на безумието“, казва Артър. „Вече не ценим най-добрата идея, а най-гръмогласната идея. От Брекзит до Тръмп, ние ръкопляскаме на сляпата вяра и сме скептични към очевидни доказателства.“
Подходът на пастафарианството е различен. Църквата на Летящото спагетено чудовище е основана през 2005 година от Боби Хендерсън, тогава 25-годишен студент по физика в САЩ, като реакция срещу настояването на християнски фундаменталисти да преподават креационизъм в часовете по наука в училищата в щата Канзас.
В отворено писмо Хендерсън посочва, че ако наред с теорията за еволюцията ще се преподава идеята за създаването на вселената от свръхестествено божество, то в учебниците трябва да влезе и теорията, че Вселената е създадена с помощта на Летящо спагетено чудовище, вероятно след употреба на алкохол, което обяснява множеството грешки.
Въпреки първоначално сатиричния характер на пастафарианството, негови последователи вече има в редица страни – от Полша до Нова Зеландия и от Италия до Тайван, като църквата е официално призната в най-малко четири държави. На ред идват фундаменталните въпроси – какво е религия, кой решава това и защо вярата или липсата й има нещо общо с правата на човека.
За разлика от други религии, пастафарианството изключва омразата, фанатизма, насилието и догмата – единстввената догма е, че няма догма, казва за „Гардиън“ Артър. Отстояването на правото да се носи гевгир на снимката в документите за самоличност ни кара да мислим за други случаи - като правото да не ваксинираш децата си, например, или да използваш данъчни облекчения за покупката на частен самолет, с който да летиш и да проповядваш, че науката е конспирация, добавя Майк Артър.
