Счита се, че лидерите, които водят войни, имат “повишена нужда за власт.”

“Повишена нужда за власт”. Какъв е психопрофилът на лидерите, които започват войни

Ким Чен Ун и Владимир Путин. Getty Images

Немалко сме чували и били предупреждавани за опасностите, които идват с болната амбиция и как тя може да доведе до саморазруха. Но какво става, когато мотивацията за власт е “батерията” на лидерите? До какво води това посвещение на управляващите за по-могъща нация? Отговорът в повечето случаи е война.

Д-р. Иан Робъртсън споделя пред Psychology Today, че психолозите могат да анализират поведението на световните лидери от начина, по който взимат решения за страната си, както и от позицията на тялото им на снимки. Тези, които са показали “повишена нужда за власт”, почти винаги стигат до крайни решения. Изследванията на Д-р. Дейвид Маклеланд показват, че всеки лидер е воден от едно от следните три неща:

  1. нуждата за власт,
  2. нужда за приобщаване и
  3. потребността от повече постижения.

Най-подходящият пример за лидер, който е защитил владетелската си позиция по-дълго в сравнение с останалите световни лидери, е президентът на Русия Владимир Путин. Той показва очевидна липса на съжаление или разкаяние за своите неетични решения и отрицателния ефект, който имат върху невинни хора, но не го е страх да предприеме военни действия, ако това означава да "предпази и прослави" Руската федерация.

Както Путин, така и всеки лидер, има заложена нужда за власт, която, ако не се ограничава, се превръща в наркотик и като всеки опиоид, когато се прекали - става опасен. Понякога амбицията за световна доминантност се уголемява и започва да заслепява гледната точка и перспектива на командващия. Лорд Дейвид Оуен, бившият външен министър на Обединеното Кралство, определя този феномен като “Hubris Syndrome", който е бил забелязан в лидери като Маргарет Тачер и Тони Блеър.

Постоянният глад за власт води до заблуда, че чрез показана мощ и сила лидерът остава незаменим. Поради същата причина често се стига и до спорове за удължаване на управляващия период. Ненаситното желание за господство и контрол заслепява лидерите, че те самите са единствените, които биха се справили с тежката задача да управляват и техните способности са решаващи за оценяването на страната.
 

През 2019 година бе направено проучване от Алесандро Наи и Емре Торос от Университета в Амстердам на 14 авторитарни държавни лидери, включително Путин и бившия президент на Бразилия - Жаир Болсонаро. Проучването показа, че те са по-малко приятни и по-малко емоционално стабилни в сравнение с по-малко автократичните лидери. Те също имат по-високи резултати за антисоциални, „тъмни черти на личността“ като

  • макиавелизъм (манипулация и измама),
  • нарцисизъм (грандиозност и превъзходство) и
  • психопатия (ниска емпатия, агресия и импулсивност).

Автор: Стажант-уеб редактор: Марина Балев

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в SoundcloudSpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedInФейсбук, TikTok и Инстаграм