Пол Теру е американски писател, световноизвестен автор на пътеписи, който цял живот кръстосва земното кълбо в търсене на истории и хора, вдъхващи живот на местата, които наричат свой дом.
Публикува първите си романи в края на 60-те години на 20 в. и става световноизвестен след издаването на брилянтния пътепис „Големият влаков базар”, в който описва пътешествието си до Токио и обратно. Една от последните книги на Теру - "В равнината на змиите", вече е на български език.
Пол Теру и Константин Вълков
Специално за "Седмицата" по Дарик радио, Пол Теру разговаря по телефона с Константин Вълков от Хавай.
Писателят сподели, че когато се запознава с хора, научава както нещо за тх, така и нещо за себе си. "Но основното, което искам да разбера, е нещо за хората, с които разговарям. Основното изискване да си добър пътешественик и да напишеш добра книга за пътуване е да си добър слушател – слушаш историите на някого, а тези истории могат да кажат нещо повече за теб самия", обясни Теру.
По думите му при индивидуалното пътуване откриваш много неща за себе си. Когато си абсолютно сам, сам решаваш проблемите си, каза писателят.
Пол Теру обясни, че има два вида книги, които чете, когато пътува. "Когато съм в друга страна и попадна в книжарница, първо търся книга, която няма нищо общо със страната, в която съм. Също така чета винаги книги за хора, които са родом от страната, в която пътувам. Но само художествена литература – никаква политика, никаква социология. Само художествена литература, защото мисля, че тези книги казват повече за мястото", посочи той.
Как писателят Виктор Ерофеев напусна Русия?
Пол Теру каза още, че не завижда на други писатели, а напротив - възхищава им се.
"Ако някой направи пътуване, което е много трудно, това оценявам високо. Не изпитвам завист в онзи смисъл, че съжалявам, защото аз не съм направил това пътуване – напротив. В момента чета един австралийски автор – Патрик Уайт – той е печелил и Нобелова награда. Чета го с изключително възхищение. Няма завист, а само пълно възхищение. Знам, че няма как да пиша като него. Изключителен писател", каза Теру.
„С книги под завивките“ и литературата за шампиони на Кърт Вонегът
Той сподели, че харесва книги за пътешествия, в които има нещо трудно.
На въпроса как намира енергия и сили, писателят отговори така: "Когато бях по-млад, поемах повече рискове. Сега не съм точно такъв. Преди няколо години отидох до Мексико, написах книгата "В равнината на змиите". Не бих казал, че предприех кой знае колко рискове, но имах много трудности – трудни моменти с полицията, бях заплашван от полицията. Освен това пътувах с моята лична кола, и то в място, където има определени опасности. Не търсех съзнателно опасности, но там имаше такива. Опитвам се да бъда здрав, да живея здравословно. Имам желание да продължа да правя това, което правя, и единственият начин е да остана здрав".
Тодор Tодоров и неговата „Хагабула“
Пол Теру призна, че не обича да чете лоши отзиви за книгите си. "Знам, че изаването на книги е просто един бизнес. Аз съм професионален писател и нямам друга работа, това са доходите ми. Естествено, че искам да продавам повече книги, големи тиражи и добри ревюта. Понякога се получава, поякога – не", каза той.
Пол Теру обясни и как човек може да се научи да бъде по-добър в разговорите.
Захари Карабашлиев пред Дарик: Не бива да генерализираме българската литература
"Най-добрият начин е да слушаш. Да намерите общ език, когато разберете, че най-важен е този, с когото говорите. Той има историята, той таи тази история, която вероятно нито веднъж не е разказвал преди. Трябва да накарате човека да ви се довери. Аз не използвам диктофон, дори нямам писалка, за да си записвам. Просто си говоря с човека, не го интервюирам. Най-важното е да се интересувате искрено от този човек", обясни писателят.
По думите му ситуацията, която би била възможно най-добра за един пътуващ писател, е да срещне обикновени хора, които живеят в необикновени времена.
„С книги под завивките“ и космосът на фентъзи романите
"Да кажем, че сте в Украйна в момента. Само ако се срещнете с хората, които са бомбардирани от Русия, ще видите колко смели са те, колко целеустремени, ще разберете страховете им, трудностите".
Запитан дали младите писатели са жертва на прекалена политическа коректност, Пол Теру отговори така: "Да, 100%. Втората или третата глава от книгата ми за американския юг е посветена на думата "негър". Да сте попадали на друга книга, в която има цяла глава за думата негър? Знаете ли, че във всички отзиви, всички ревюта, които бяха публикувани за книгата, само в едно се спомена тази глава, защото темата е забранена и това е възможно най-силно политически некоректното нещо, което мога да направя. Все пак аз пътувах в една част от моята страна, където абсолютно всеки използва тази дума. Би било нелепо да я игнорирам, ако не бях писал за това, щеше да е некоректно".
Илиян Кузманов издаде нова книга „Дяволът! Аз го познавам“
"Ние живеем във времена, в които книгите се забраняват. Когато една книга е забранена, един човек си казва "искам да я прочета, защо е забранена?". Младите обаче не се страхуват, учителите се страхуват", добави Теру
Според него един писател трябва да е дебелокож и да може да понася критика, защото "осевен ако не сте успешен и не правите пари, хората не ви обръщат внимание".
Поезия, която съчетава красивото с божественото
"Добре е да си дебелокож. Писателската професия не може да се сравни с нищо. Писателите са невротични, шизофренични, губят баланс лесно. Ако пишете всеки ден, наистина нямате друг живот, много е трудно да поддържате приятелства", обясни писателят.
"Писането е моят начин да разбирам живота и света, в който живея. Не толкова да оставам сам. Да, аз пиша сам. Сам съм, но защо пиша? Защото искам да разбера кой съм и какво става наоколо – какво става по света. Това има смисъл за живота ми", каза още Пол Теру.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
