Мисията „Артемис II“ на НАСА премина успешно през всеки основен тест от изстрелването си на 1 април. Ракетата, космическият кораб и екипажът се представиха по-добре, отколкото инженерите смееха да се надяват, пише bTV.

Може би най-голямото постижение на мисията обаче са действията на екипажа, които създадоха надежда, усещане за контрол и оптимизъм за един свят, който изглежда отчаяно се нуждае от вдъхновение, пише Би Би Си. 

Но по-големият въпрос остава - дали кацането на Луната до 2028 г., както искат НАСА и американският президент Доналд Тръмп, сега наистина е постижима цел?

Какво ни научи „Артемис II“ досега

Няколко дни след като ракетата Space Launch System (SLS) на НАСА достигна стартовата площадка в Космическия център „Кенеди“, най-важният урок за „Артемис II“ вече беше научен.

След два отменени опита за изстрелване през февруари и отново през март заради отделни технически проблеми, администраторът на НАСА Джаред Айзъкман заяви: „Изстрелването на ракета толкова важна и толкова сложна като SLS на всеки 3 години не е път към успеха“. Предишната безпилотна мисия „Артемис I“ излетя през ноември 2022 г.

Според него агенцията трябва да спре да третира всяка ракета „като произведение на изкуството“ и да започне да изстрелва с честота, характерна за програма със сериозни амбиции.

Това на практика беше декларация, че трябва да се прекрати повтарящото се научаване на едни и същи уроци на всеки 3 години.

Това има значение, защото променя рамката на всичко, което последва. И ако съдим по тази амбиция - какво ни показа мисията през шестте дни, откакто Рийд Уайзман, Кристина Кох, Виктор Гловър и Джереми Хансен излетяха на 1 април?

Краткият отговор е: повече, отколкото дори оптимистите смееха да очакват.

Истинска наука или PR на НАСА ?

НАСА подчерта научните резултати. Екипажът направи обширни наблюдения по време на прелитането - около 35 геоложки особености, отбелязани в реално време, цветови вариации, които могат да разкрият минерален състав, както и слънчево затъмнение, наблюдавано от дълбокия космос, което пилотът Виктор Гловър описа като „просто нереално“.

Едно изображение се открои: басейнът Ориентале - кратер с диаметър около 965 километра близо до обратната страна на Луната, видян изцяло с човешки очи за първи път.

И все пак науката не е основният акцент. „Художествената стойност на изображенията от „Артемис II“ и нейният екипаж е значителна, но научната им стойност не е много“, смята проф. Крис Линтот от Оксфорд.

Индийската мисия „Чандраян-3“ кацна близо до южния полюс през 2023 г. Китайската „Чанъе-6“ върна проби от обратната страна през 2024 г. Роботизирани сонди вече са картографирали този терен в изключителни детайли.

Най-въздействащият момент дойде не от инструмент, а от екипажа. Когато астронавтите подобриха рекорда за разстояние, поставен от екипажа на „Аполо 13“ през 1970 г., специалистът по мисията Джереми Хансен се свърза с контрола на мисията в Хюстън. По думите му е имало кратер на границата между близката и далечната страна - светло петно северозападно от кратера Глушко.

„Загубихме любим човек. Името ѝ беше Каръл - съпругата на Рийд, майка на Кейти и Ели. И бихме искали да го наречем Каръл“, сподели той. Последваха 45 секунди мълчание. Командирът Рийд Уайзман се разплака. Екипажът се прегърна. На Земята дъщерите му гледаха от Хюстън. Този момент е важен по причини отвъд емоцията.

Космическите програми, които не могат да създадат истинска, неподправена човешка емоция, не оцеляват дълго. Причината програмата „Аполо“ да остава в културната памет не е само инженерството - това е посланието за човешкия стремеж и смелост.

„Артемис“, в този момент, направи същото.

Най-голямото изпитание предстои

Мисията не е приключила. „Орион“ се връща към Земята и се очаква да се приземи в Тихия океан близо до Сан Диего на 11 април.

Остава повторното навлизане в атмосферата на Земята - моментът, който предизвика толкова тревога след „Артемис I“, когато неочаквани повреди по топлинния щит доведоха до разследване, което забави тази мисия с повече от година. Капсулата „Орион“ ще навлезе в атмосферата със скорост около 40 000 км/ч.

Това е тестът, който никой симулатор не може да възпроизведе, и неговият резултат ще определи наследството на мисията повече от всяко изображение на обратната страна на Луната.

Ако повторното навлизане мине добре, мисията на „Артемис II“ ще бъде наистина окуражаваща. Ракетата проработи. Космическият кораб проработи. Екипажът се справи със системите компетентно и спокойно. И НАСА най-накрая формулира достоверен план да надгради този момент, вместо да чака 3 години и да започва отначало.
Кацане на Луната до 2028 г. все още е амбициозна цел. Инстинктът на Барбър е, че това ще се случи след 3-4 години.

Но гладкото протичане на тази мисия - от изстрелването до прелитането край Луната, увеличи вероятността в правилната посока. Въпросът вече не е дали „Орион“ може да лети, а дали лунните модули, темпото на програмата и политическата воля могат да го настигнат. Космическият кораб изпълни своята част.

„Артемис II“ е история за вдъхновение и за наука. Събитията от вторник напомниха за програмата „Аполо“. Във време, когато в света липсва оптимизъм - както и през 60-те години с войни по света и граждански вълнения в САЩ, това беше момент, в който за една нощ можехме да си припомним, че сме едно цяло.

Това в никакъв случай не е краят на историята — това е само тестов полет за бъдещо кацане на Луната. Не само едно, а още много, които предстоят.