На 5 февруари почитаме паметта на света мъченица Агатия. От старогръцки името означава "добра".

За мъченичеството на Света Агата е запазен древен разказ (“Passio”) от V в.

Родена е в благородно семейство в Катания (Сицилия) през първата половина на III  в. Като много други девици християнки от онова време, тя взема решение да посвети изцяло живота си на служба на Бога.

Когато при император Деций започват повсеместни преследвания срещу християните, в Сицилия римските власти също им нареждат да въздадат публично почит към езическите божества. Агата отказва да предаде своята вяра и затова е подложена на унижения и мъчения, по време на които чувства силата на Божията подкрепа. Остава непреклонна във верността си към Христа въпреки ужасните изтезания. Почитана е много в целия християнски свят, особено в родната си Катания.

В средата на III век император Деций започнал жестоко гонение против християните. Било заповядано да ги предават на мъчения и смърт, ако не почитат императора като божество и не принасят жертви пред неговите статуи и другите езически идоли.

Тогава в град Палермо, остров Сицилия, живеела млада християнка на име Агатия (името е гръцко, защото Южна Италия и Сицилия били колонизирани от гърци и тяхната култура частично се пази досега). Тя била от знатен род и се славела с красотата и добродетелите си. Рано наследила от родителите си голямо богатство, но Агатия малко ценяла земните блага, обичала Бога повече от всичко на света. Затова, когато до Сицилия стигнала вест за гонението против християните, тя почнала да се готви за мъченичество. Действително, местният управител Квинтиан не закъснял да прати войници за известната в областта християнска благодетелка Агатия. Девойката, като чула за тяхното пристигане, се помолила на Бог и след това спокойно и смело отишла с войниците в град Катания.

Квинтиан я настанил у една богата жена-езичница, която заедно с петте си дъщери водела охолен и греховен живот. Той поръчал на тази жена да употреби всички старания, за да отвлече Агатия от нейната вяра. Жената изпълнила повелята на управителя, но не успяла да й внуши любов към земните радости и така да я привлече към езическите обреди.

Квинтиан видял, че увещанията са напразни и повикал Агатия на съд. Девойката спокойно и смело с убедителни доводи доказала пред управителя и служителите му лъжливостта на езическите богове, но той не желаел повече да я слуша, а заповядал да я бият и после я затворили в тъмница. В следващите дни отново я уговаряли да се отрече от Христос, мъчили я още по-силно и скоро Агатия починала от раните си в затворническата килия в 251 г.