На 6 ноември Православната църква почита паметта на Св. Павел, архиепископ Константинополски, Св. Клавдия и Преп. Лука Тавроменийски.
Св. Павел е бил непоколебим стълб на православието и жертва на Ариевата ерес, като е удушен в изгнание през 350 г.
На 6 ноември Православната църква почита още Св. Клавдия и Преподобни Лука Тавроменийски.
Животът на архиепископ Павел, който е солунянин по произход, преминава под знака на сериозни изпитания през IV век. Той става пряка жертва на смута, причинен от гибелната Ариева ерес, която дълго време разтърсва основите на Православната църква и предизвиква кървави борби. Арианството, отричащо божествената същност на Христос, е било сериозна заплаха, определяща политическите и религиозни влияния в столицата.
Свети Павел се възкачва и бива свалян от патриаршеския престол в Цариград (Константинопол) няколко пъти. Всяко негово отстраняване или връщане зависело изцяло от това кое влияние — арианското или православното — е надделявало в момента.
Въпреки постоянния натиск и превратностите, той винаги е показвал себе си като непоколебим изповедник и стълб на православието, твърдо защитавайки чистотата на вярата.
Неговата твърдост в крайна сметка води до трагичен край. Император Констанций го изпраща на окончателно заточение в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там, през 350 г., Павел е убит.
Източниците свидетелстват, че той е удушен със собствения му омофор в Кападокия, завършвайки живота си като мъченик за вярата.
Двадесет и една години по-късно, през 381 г., мощите на светеца са пренесени обратно в Цариград. Впоследствие те са транспортирани до Венеция, където се съхраняват и почитат до ден днешен.
