От днес започва Великият пост. Той е най-строг и най-продължителен от постните периоди в Православната църква.

Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.

Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.

За Българската православна църква днес е Неделя Месопустна (Месни заговезни). 

Месни Заговезни е винаги в неделя - осем седмици преди Великден. Денят получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост.

От Месни заговезни започва 40-дневният Великденски пост, през който не може да се консумират храни от животински произход и да се пие алкохол.

Седмицата между Месни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост.

През тази седмица църквата подготвя вярващите за изпитанието на строгия пост и разрешава консумацията на мляко и всичко, произведено от него. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора.

До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание.

В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

снимка БПЦърква