На 92 години в Шотландия рано тази сутрин е починал големият български дипломат и филантроп Иван Станчов. Бивш посланик на страната в Лондон и бивш външен министър на България.

Той произхожда от голяма фамилия, оставила трайна следа в политическата история на България преди 9 септември 1944 г.

Хиляди родители го наричан "посланик на доброто", защото Иван Станчов е основател и председател на фондация „Карин дом“. Той е основател и член на Управителния съвет на Дом “Гаврош” – Варна. След 47 години в изгнание той се завръща в България и без прекъсване се занимава с благотворителна и обществено-полезна дейност.

Иван Станчов е роден е на 1 април 1929 г. в София. Той е син на Иван Станчов и Керълайн Марион Мичел и внук на дипломата и политика Димитър Станчов. През 1946 г. семейството му емигрира в Съединените американски щати. От 1971 г. живее във Великобритания.

От 1991 до 1994 г. Иван Станчов е посланик на България в Лондон. През 1994 – 1995 става министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова. Съветник по външно-политическите въпроси на двама президенти на Република България.

Иван Станчов е женен за шотландката Александра. Семейството има 4 деца.

Поклон пред паметта му!

********

Част от работата на посланика е да създаде имидж на страната, казваше Иван Станчов. В интервю за Дарик през ноември 2011 г. той разказа за пътя си в дипломацията:

-       Ако дядо ти говори за дипломация, баба ти говори за дипломация, баща ти е дипломат и говори за дипломация. Навремето се казваше, че ако баща ти е обущар, ставаш обущар и аз съм обущар дипломат. Какво означава обущар? Някой, който е научил занаята от татко, от дядо, от брат, от чичо. Като дете исках да стана дипломат. Звучеше интересно работата на баща ми. Винаги съм се интересувал от география и да работиш някъде другаде. Историята ме интересува, езиците също. Станах американец заради обстоятелствата и си казах: „Аз съм малко млад американец, за да стана американски дипломат". Аз станах американец 1951 г. Тогава бях току-що завършил университета, бях на 21 години и тръгнах в бизнеса.

Изведнъж д-р Желев ме парашутира в Лондон като дипломат. Аз вечно съм благодарен за това, защото намерих, че това е една много, много интересна работа. Аз съм работил много неща - бил съм келнер в сирийския ресторант във Вашингтон, работил съм и градинарство, и на полето, работил съм продажба на компютри в Южна Америка, както и в цяла Европа. Изведнъж се намерих в нещо съвсем друго, нещо, което е много интересно като работа. Специално за България, когато през 1991-1992 г. бяха промените, всичко като че ли започваше от нула. И това винаги е нещо, което, ако имаш малко хъс, ако се интересуваш за работа, ако имаш енергия, това е интересното. Защото човек може да работи цял живот в счетоводство или нещо друго и това е прекрасна работа, много важна работа, но в дипломацията винаги е някак си различно. Всеки ден е различен. Ти не знаеш какво ще стане утре, къде ще избухне нещо, къде има някакъв огромен проблем и дипломатът трябва да реагира.

Тогава ли облякохте този прословут костюм на дядо Ви, с който сте отишъл при кралицата с акредитивните писма?

-         Този костюм направи доста големи вълни. Трябва да кажа, че като реших да помоля брат ми да ми го изпрати от Вашингтон, не знаех, че ще има такава реакция. От части работата на един посланик е PR. Работата му е да създаде имидж на страната, друг имидж. Имиджът в Лондон беше Георги Марков - един невероятен писател. Аз не само четох, но и преведох „Жените от Варшава", намерих книгата за много интересна. Фактът е, че посланикът трябва някак си да пробие на друго ниво, на ново ниво, което за мен беше нормално. Униформата на дядо ми например, защо да не нося неговата униформа.

Както съм казвал и преди, кралицата беше много мила и ми каза: „Мога ли да Ви попитам за тази прекрасна униформа?" и аз казах: „Тя е на дядо ми и мисля, че той я е носил, когато се е видял с Вашия дядо". След три седмици получих копия от писма между двамата дядовци, което е красотата на британската традиция и аз се надявам, че ние полека лека ще възстановим традицията. Защото нашите предци са имали традиция, но за жалост традицията при една война, втора война, пета война, десета война изчезва.

Чуйте част от разговора на Йовка Йовчева с Иван Станчов, излъчен на 16 ноември 2011 г.