Петя Георгиева за "40 до 40"

Изтече срокът за номинации за тазгодишното издание на "40 до 40". Ние обаче продължаваме да ви запознаваме с членовете на журито.

В студиото на "Кой говори?" гостува Петя Георгиева - маркетинг директор на "Bulgaria Mall".

Много се надявам да сте направили това, което зависи от вас, за да откроим смелите иноватори на България. Срокът беше до 20-ти септември и вече всичко е в ръцете на журито. В предаването „Кой говори?“ продължаваме да ви представяме неговите членовете на третото издание на проекта „40 до 40“ и сега при мен е Петя Георгиева - маркетинг директор на Infinity Group / Bulgaria Mall.

Здравей, Петя!

Петя Георгиева: Здравей, Пролет!

Много ми е приятно, че си тук. Дай сега малко информация от кухнята. Имаш ли представа колко са горе-долу номинираните?

Петя: Към момента, доколкото разбрах, са над 200 души. Разбрах, че има много хора ,номинирани извън София, което мен лично ме радва, тъй като мислейки си по пътя насам за хората, които аз номинирах, те са предимно от София и от Варна.

Защо от София и от Варна?

Петя: Защото аз съм от Варна, но живея в София вече повече от десет години. И е нормално всеки от работната си среда да има хора и контакти, от които се впечатлява.

Харесва ти предполагам този проект, няма как да си вътре в него и да нямаш отношение?

Петя: Абсолютно, да. Вече втора поредна година инициирам този проект да се случи с нашата подкрепа просто, защото променя тона на разговор в българското обществено пространство и го прави малко по-позитивен, а аз искам да видя това. Тъй като няма как да се развиваме и да правим интересни неща, ако сме заобиколени само от негативни новини.

Променя тона на разговора, много добре го каза и мисля, че точно това се случва.

Петя: Да. Всички ние говорим, в журито, с познати и всъщност проекта те кара да се фокусираш върху готините неща, които се случват. Кара те да разпознаеш хората, които наистина се скъсват от работа. Защото да, ние търсим талантливите хора, обаче таланта е едно – той без усилия и без вложено нужно време, не е достатъчен. Всъщност, зад всеки малък успех стоят адски много часове работа, много саможертва, много неуспехи също така. Затова всеки малък успех е много ценен и той трябва да бъде подпомогнат и стимулиран.

А на теб, Петя, действат ли ти стимулиращо тези хора от нашия Проект „40 до 40“? Ти си млада и със сигурност отделяш много време, за да вършиш нещата, които вършиш добре. Виждам, че с хъс и със заряд го правиш. Но сигурно се и изморяваш, има такива моменти.

Петя: Да, със сигурност. Много е трудно, защото просто ежедневието, ти знаеш, има непрекъснати трудности и предизвикателства. Аз лично чета много автобиографии с идеята да виждам как известни личности, преди мен, са имали почти същите проблеми като мен и това много ме мотивира. И всъщност „40 до 40“ ми е една автобиография на живо, защото ти показва хора, които в момента се формират и показват много неща. Най-малкото, от моето обкръжение имам вече няколко фаворита, които много се надявам да бъдат номинирани тази година и да спечелят позитивите и положителния глас на останалите членове на журито.

Възползвай се от шанса, че си тук и разкажи сега за тях, защото и на нас ни е много интересно какви хора са номинирани.

Петя: Леко хаотично ще разкажа за тях. Например, създателят и автор на блога „Книголандия“, който съществува от много време – Христо Блажев. Той е един адски интересен човек. Успяват да публикуват на седмица по 3-4 ревюта на книги, като винаги, ако го попиташ „Какво ти се чете“, той ще ти разкаже какво се случва в новата литература, какво излиза като нови издания, но също така и за класиката. Той е за мен е страхотен идол. Аз, винаги когато съм имала възможност да си говоря с него, съм била много вдъхновена и ми е давал добри предложения за четене.

Не те е разочаровал никога с книгите, която ти е препоръчвал?

Петя: Не. Той ми препоръчва книга, тя може и да те разочарова, но ми показва друга гледна точка, която винаги е нужна. От книга винаги може да се вземе нещо и в сегашното време, когато технологиите заемат много от свободното време на хората, според мен е адски важно да продължим да насърчаваме четенето. Дали ще бъде чрез четец или чрез истинска книга е много важно то да се случва. А за съжаление, аз много съм влизала в спорове, че книгите не винаги носят позитив. Дори съм влизала в спор, че електронните игри са много по-полезни за развиването на работа в екипи и стратегическо мислене, отколкото книгите. Това явно са нови тенденции, с които се сблъскваме.

Аз се изненадвам и не мога да си представя, че могат да се противопоставят тези неща. Това са съвсем различни занимания.

Петя: Да, така е. Обаче аз имам много достъп с хора, които са примерно 20 годишни, а те точно ще бъдат бъдещето на България след десет години, да кажем. И всъщност виждам, че при тях четенето на книга е много голяма рядкост. Говоря за някакъв процент и не казвам, че всички са така. Разбира се не искам да изпадам в крайности.

Когато е въпрос на навик и на инерция, някак мога да го разбера. Да не четеш, защото другото ти е по-интересно и по-лесно. Но когато е въпрос на убеждение, че да играеш на електронна игра, правиш повече за собствената си същност и обогатяване. Тоест Христо Блажев си го номинирала, а не че е любимецът ти сред тези хора?

Петя: Това беше просто един пример, който давам, но понеже моите номинации са свързани около книгите...Аз говоря само за хора, които съм номинирала. Ние скоро ще получим целият списък на хора, които са номинирани и средата на октомври, доколкото разбрах, ще се събираме цялото жури, за да дискутираме. В момента говоря само за моите номинации. Другият проект, който също много ме впечатли тази година е „Читалнята“. Екипът на „Читалнята“, не знам дали си чувала този проект? Той е в София и това е градско пространство, където се промотират четенето и литературата. Всъщност това са едни много млади и свежи хора, част от които са завършили Софийски университет, Нов Български и правят нещо страхотно. Просто четенето за мен е наистина нещо, което трябва да изпъкне, защото не е комерсиална тема и всъщност хората, които се занимават с литература и рекламиране на четенето, според мен заслужават овации.

Какво се прави в  „Читалнята“?

Петя: В „Читалнята“ има много богат избор от книги. Могат да се ползват, да се разглеждат...

Може да се сяда и да се чете спокойно, като в библиотека или се случват някакви общи неща?

Петя: Да. Доколкото знам, се организират и събития там, динамично е. От скоро съществува, така че предполагам, че ще си променя образа. Говорейки за четенето, искам да разкажа и за една друга моя позната – Богдана Денчева. Тя е на 27 и напусна работата си в бизнес средите, за да отиде да преподава английски език в ромския квартал „Лозенец“, в Стара Загора. Всъщност, това е част от програмата „Заедно в час“. Чрез фейсбук видях, че и други мои познати напускат фирмите, в които работят, за да преподават година или две предмет, за който имат възможност и капацитет да го правят. Струва ми се, че всички млади хора, които решават да бъдат учители са доста смели и доста мотивирани, защото това е една много закостеняла сфера. Това е решение, което не  е продиктувано от чисто финансови мотиви. Говорим за много по-високо ниво  - нещо, което искаш да предадеш на по-млади от теб, да се грижиш за тях, да отдадеш от себе си.

Богдана е една от многото, които се включват в този проект „Заедно в час“. Но ти искаш нея да откроиш специално?

Петя: Аз специално откроявам нея, тъй като от всички, които са се включили, познавам нея. Но според мен, ако видим всички, които са под 40 години и са в този проект, можем да ги номинираме като група. Друга интересна моя номинация са братята цигулари – Мартин и Александър Зайранови. Те са от Варна и са на 13 и 16 години. Познавам ги покрай фондацията на Деси Тенекеджиева – „Стоян Камбарев“, която също подкрепяме вече за пета или шеста година. Те бяха номинирани тази година, защото се смятат за най-голямата надежда на българската класическа музика и са наистина невероятни деца, които определено заслужават да бъдат чути на софийска сцена. Просто от средата зависи какво ще правят те от тук нататък, защото са в такава възраст, че трябва да вземат решение дали да продължат с музика или да се захванат с нещо друго. Мисля, че е много важно да ги подкрепим, разпознаем и да им покажем своята обществена помощ и подкрепа, за да продължат да правят това, в което са добри. 

Страхотно, Петя. Наистина невероятни номинации, които ти много сърцато отстояваш. Сега ще ти е много трудно с останалите членове на журито, защото другите са не по-малко мотивирани, убедени и настояващи за номинациите, които те са направили.

Петя: Да, трудно е, но е много интересно. А и има следващи издания, така че винаги можем да запазим номинациите си.