Чрез създаването на обществен съвет, включващ институции и заинтересовани лица може да се намери решение на проблемите,свързани с развитието на Витоша. Такова мнение изразиха пред Дарик Петър Стоянов, председател на Българския планинарски съюз и Ян Калчев, изпълнителен директор на „Витоша ски”. Според тях основната пречка в развитието е това, че отговорността за планината е разпределена между много институции, които не разговарят помежду си.  

А чисто административни спънки пречат на хората, които искат да помогнат. Така те не могат да маркират  туристически пътеки, да поставят информационни табели, да подобрят планинската инфраструктура. Неуредици има и с въжените линии, като готови проекти чакат законови промени, за да могат да бъдат осъществени.

Именно лифтовите съоръжение улесняват и предлагат атрактивен начин за изкачване в планината.  Първият кабинков лифт в България е този в Княжево. Построен през 1962 г., в продължение на 30 години превозва туристи до местността „Копитото”. За съжаление днес съоръжението е напълно разграбено и възстановяването му в първоначалния му вид е практически невъзможно.

Друга въжена линия във Витоша е двуместният седалков лифт, който тръгва от  квартал „Драгалевци". Първата му част стига до местността Бай Кръстьо, а втората продължава до Голи връх. За съжаление от няколко години лифтът не работи, а бъдещето му е неясно.

Доскоро алтернатива за туристите беше Симеоновският лифт, който свързва квартал „Симеоново” с хижа „Алеко“. Изграден е заради провеждането на световните Студентски зимни игри „Универсиада '83”. В момента съоръжението е затворено поради авария и не е ясно дали и кога ще бъде пуснато отново.

За улесняване на достъпа до планината автобусите по линия 66 са увеличени двойно, съобщиха от Столичната община. А заради неработещия Симеоновски лифт кметът Васил Терзиев назначи проверка.

През 1934 година Витоша е обявена за национален парк. Преди това  е била „гола” планина и се е ползвала за пасище от 16-те селища, разположени в полите ѝ.  Приблизително там са пасли 55 хил. овце.  След обявяването ѝ за защитена започва залесяването ѝ, разказа Петър Стоянов, председател на Българския планинарски съюз.

„Това, което днес виждаме като гори на Витоша в огромната си част е дело на стотици хора и години усилия, за да се получи това, което днес познаваме”.

Стоянов уточни, че в началото на този век статутът на Витоша е сменен от национален на природен.  Към днешна дата има една работеща въжена линия, която обаче в момента е спряна заради авария, достъп има и чрез два автобуса – един до Алеко и един до Златните мостове.  В генералния план за Витоша от 1954 година е заложено прекрасно розово бъдеще, което не се е осъществило.

 „Тогава е било заложено на Витоша да има пет въжени линии. Едната я виждаме в лицето на Драгалевския лифт, който не работи. Втората е Симеоновската линия, Княжеската е третата. Четвъртата линия е трябвало да бъде от  Кладница до хижа Селимица. Надявам се да не греша, но петата е трябвало да бъде от Ярлово до Ярловски купен. Предвиждало се е с тези линии в планината да се качват по 100 хил. души в почивен ден”.

По думите през 90-те години на миналия век е бил пикът на посещаемост на Витоша,а в края им настъпват „гладни години” за жителите на България и хората не са се интересували толкова от планината.  Така през следващите 10-15 години Витоша остава забравена от туристите.

„Просто почти нямаше посещаемост. Горе пребиваваха хората, които поддържаха обектите – хижи, хотели, почивни бази и т.н. Важно е да се спомене, че в края на 90-те години заради т.нар. масова приватизация доста от обектите спряха да функционират, превърнаха се в едни занемарени и рушащи се сгради”.

Според Петър Стоянов проблемът е, че през последните години отговорностите за поддръжката на планината като парк, като защитена местно е разпределена между много институции, които по думите му не си говорят – Министерството на околната среда и водите, Министерство на земеделието, Министерство на туризма, Столична община.

„Където ид а съм бил по света в паркове, в подобни защитени местности има достатъчно информация, обясно е как и докъде може да се стигне, какъв е транспортът, къде са изходните точки, кои са местата за настаняване. Във Витоша почти липсва подобна информация, инфраструра. Целият туристически поток, който се качва в планината в почивните дни, стига само до туристически център „Алеко” или до Златните мостове и оттам нямат информация и представа къде могат да отидат”.

А всъщност столицата ни има невероятна привилегия:

„Имаме това богатство на 30 минути с кола от центъра на града и да речем около 45 минути с автомобил от летището на европейска столица. За толкова време можем да стигнем до сърцето на това богатство”.

По думите му е нужда държавна политика, тъй като административни пречки спират желаещите да помогнат за развитието на Витоша.

 „Трябва да се съберат няколко институции да се няколко институции, да се направи да речем един обществен съвет за управление на Витоша – да се поканят граждански организации, които се занимават с различни дейности в планината, стопаните на обектите, всички заинтересовани лица. Има нужда от спешна промяната в Закона за туризма, сегашният е правен може би в средата на предния век, а сега сме 2024 г. и доста неща не фигурират в него. Трябва да се окаже широк обществен натиск върху институциите, ангажирани в поддръжката и стопанисването на Витоша и може би нещо ще тръгне нагоре”.

Според Ян Калчев, изпълнителен директор на „Витоша ски”, същественият въпрос, свързан с Витоша, е какво се случва с инфраструктурата на планината – поддръжката на пътя, знаците, градският транспорт,  броят на автомобилите и допускането им в планината, особено през зимния сезон, когато млади шофьори използват пътят за дрифтове. По думите му друга съществена част са туристическите алеи и пътеки.

„Като се замислим – как са поддържани, как са обозначени, как се споделят, защото може би около 80-90 маршрута са споделени между пешеходци от различни възрастови групи, колоездачи, скиори през измата, има немалко ATV-та, моторни шейни, високопроходими автомобили. Бихме ли си задали на висок глас и въпроса къде отиват например отпадните води на цялата планина”.  

Калчев уточни, че решението се крие в чуваемостта на институциите. По думите му е необходим общ съвет между институциите и заинтересованите лица, които чрез диалог да решат каква е визията за планината.  Според него развитието на Витоша не върви в добра посока.

„Хората по места знаят най-добре какви са проблемите и как да ги разрешат. Нас ни има, не е нужно държавата непрекъснато да инвестира средства в това някой нещо да прави, след като има съответните организации и хора. Ние можем и сме абсолютни активни, но честно казано го правим нерегламентирано и това понякога крие риск да бъдем санкционирани. Но нямаме избор, не можем да оставим лошите пътища, немаркираните пътеки, падналите дървета по пътя”.

Относно лифтовете и влековете, Калчев поясни, че „Витоша ски” има готовност да участва в опазването на планината, инвестирайки в съвременни съоръжения, които да отговарят на всички стандарти – както за безопасност, така и за щадене на околната среда.

„Съораженията са над 50-годишни. Не можем да работим така, защото безопасността е основата на всяко едно съоръжение, което се проектира и поставя в момента. За съжаление нашите съоръжения отдавна не отговарят на тази безопасност, не са адекватни във всяко едно отношение – и като капацитет, и като ползване на енергия. Плановете ни са за обновяване на всички съществуващи съоръжения с нови, които могат само със съдействието на държавата да бъдат сменени в кратки срокове”.

Ян Калчев добави, че благодарение на технологиите съоръженията се проектират изключително бързо, като между година – две може да бъде подменено голямо съоръжение. Той уточни, че имат готов проект за първата част на Драгалевския лифт, готови са веднага да изготвят и за втората част. Готов проект има и за кабинков лифт.

 „Нищо различно не сикаме да правим от това, което вече съществува”.

Относно Драгалевския лифт, той обясни, че съществува пълна невъзможност на инвеститора за подмяна на съоръжението, тъй като няма адекватна уредба, която да способства това.

„Ако сте собственик на едно съоръжение, което на 50, а и дори по-малко години, със сигурност няма да намерите някой, който да ви произведе нито части за това съоръжение, нито да оториза фирма. А това изисква законовата уредба. Ние сме с вързани ръце. Да не говорим, че и самото съоръжение е остаряло, бих казал над моралното”. 

Той обърна внимание на бетонните стълбове на съоръжението, като уточни, че фундаментите са на 70 години, като подчерта процесът на ерозия. Акцент постави и върху височината на лифта, особено над пътя , по който се движат рейсове и автомобили. 

Калчев уточни, че сериозен проблем има и със сервитута на съоръженията. Такава е ситуацията при Симеоновския лифт и дадените парцели за строеж под него. По думите му имотите, които се строят под съоръжението и опънатите кабели пречат на движението на въжената линия. Пречка е и когато собственик не даде разрешение за достъп до имота му, в който има стълб на лифта и така не може да се извърши подмяна или корекция, а от страна на живущите има оплаквания за шума на съоръжението.

„Разбирате ли в какъв абсурд трябва не само да работим, а и да се извиняваме заради грешките на държавата. Върнати са цели парцели в зоната сервитута, построени са цели комплекси без да има пряк достъп до тях – паркингът на лифта е прекия достъп”.

Ян Калчев уточни, че профилактиката на Симеоновския лифт след летния сезон е показала не малко отклонения на работата на основните компоненти. Той припомни, че това е втори случай през последните три години, като през лятото на 2022 г. кабинковият лифт също не е работил.

 „Той е  построен през 1982 година. Много малко хора знаят, че е изграден като едно експериментално съоръжение с недоказани за времето си електронни компоненти за управление и експлоатация. Това е било наистина изключително и модерно съоражение и самия факт, че успя да работи токова години показва неговите качества. Но част от тези компоненти не са били внедрени като масова експлоатация и добре проверени”.

Това прави изключително затруднена поддръжката и закупуването на нови части, така се налага да се подменят с неоригинални.

„Толкова години експлоатация по този начин е довело до недобрата работа и износване на голяма част от компонентите на механиката, автоматиката на съоръжението, именно те крият рискове”.

Той уточни, че не могат да кажат кога би могло да бъде възстановено движението на лифта, както и когато заработи с каква продължителност ще е.  По думите му за подмяна са необходими законови промени в закона за горите.

Такива промени бяха предложени в началото на миналата година от ДПС и „Български възход”. ДПС предложи законови промени, които биха разрешили сеч в горите без задължително издаване на разрешително и маркиране на дърветата, предвидени за отсичане. „Български възход” предложи разрешаване на строителство в горски територии, без да се премине задължителната сега процедура за промяна на статута на територията. А от природозащитните организации  предупредиха, че ако се приемат тези промени, това ще нанесе тежък удар върху системата на горите. Текстовете не бяха приети.

„Съответните места имат съответни планове за управление, които пак са стандартизирани по един или друг начин от държавата, но те са често в противоречие, които не касаят само Витоша, а и останалите курорти”.

Според Ян Калчев е необходимо институциите да поемат отговорност. По думите му отдавна е стигната най-ниската точка, заради което изрази оптимизъм, че нещата ще тръгнат в правилна посока.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм