Петър Димитров направи подробен анализ на избора на Бургас за домакин на „Евровизия“, като посочи натрупания с години опит на града в организирането на големи международни събития, развитата инфраструктура и възможността форумът да даде силен тласък на туристическия сезон по Черноморието. Според него зад решението стоят и редица стратегически фактори, а пред България предстоят сериозни предизвикателства, сред които и екологичната устойчивост на събитието.

Ето цялата публикация на Петър Димитров във Facebook без редакторска намеса: 

Ако сведем до прости определения полемиката около избора на домакин за “Евровизия”, то спокойно можем да кажем, че това е част от израстването на българската нация. Бързото развитие на страната ни на фона на историческата липса на последователни, дълготрайни културно-социални и икономически натрупвания, водят именно до наблюдаваното митологизиране на процеси и събития. Те все още са непонятни както за обществото, така и за елита му.

Накратко - чували сме за зарята, но никога не сме я виждали. Тя обаче не е някакво дяволско явление, а функция на развитието. Да не забравяме, че България върви по пътя си след неколкократно зануляване (през има-няма 50–60 години от Освобождението насам), което води до допълнително объркване, разделение и хаос в националното съзнание. Но дотук с това, кой разбрал - разбрал.

Същественото в случая е да се обясни как и защо Бургас пое домакинството, отново кратко:

В най-новата си история, Бургас стратегически инвестира в събития още от 2008 г., създавайки заедно с Иван Вълков, Ричард Ейбъл, Крис Жилс и екипите им легендарния и единствен по мащаба и замисъла си до момента международен индустриален фестивал “Спирит оф Бургас”. Последваха още значими фестивали и музикални събития, като и в момента общината експериментира с разнообразни формати в различни сезони на различни нестандартни места (напр. Св. Анастасия);

Инвестициите в събитийна инфраструктура им са завидни: забележителен конгресен център на Морска гара, която също приоритетно се превърна в място за фестивали и събития, както и стратегически разположен хотел на входа на пристанището. Арена Бургас, Флората и прочее малки културни пространства. За сравнение, Варна даде точно обратния пример за същия времеви отрязък;

Опит - може би градът с най-много натрупан организационен опит в институциите по отношение на събития, тяхното разбиране, функции и резултати. И то последователно близо 20 години, а оттам развитие в цялата екосистема - от рентали, местни екипи, през хотели, ресторанти, та до бабите, които дават стаи под наем от време оно. Да сте чули бургазлии да мрънкат, че им е шумно както през 2008-2012 по време на Спирита? Не, защото те вече знаят какво е зарята;

Други предимства са красивото пролетно море, уникалните забележителности в региона, които могат да се посетят и огромната, свободнана леглова база презрвз първата половина на май. Повече от перфектен старт на сезона. За сравнение, София все още е основно бизнес дестинация и през май легловата база е вероятно над 60% заета в делничните дни, когато се провежда “Евровизия”. Това затруднява много избора на столицата, а този показател е от ключовите.

Още фактори за решението - не знам кой къде е натиснал, но това е уникален шанс за бленуваното от години удължаване на сезона по Черноморието, което България не успява да постигне със собствени сили. Пределно ясно е , че има договорки и концесионерът на летищата в Бургас и Варна, който е и собственик на националния авиационен превозвач е гарантирал най-малкото логистично рамо на кандидатурата на Бургас, на час и половина от летище Варна. И държавата логично и по тези стратегически приоритети е подкрепила кандидатурата черноморския град.

Политика - нямам и бегла представа за политическите процеси и причини, и има ли реално такива. Но докато Николов отива на крака при местния бизнес и казва “искам да брандирате всичко в розово и да сте по улиците” (справка Джирото), то в повечето случаи другите участници имат непоследователна и инерционна местна културна и събитийна политика. Послания от сорта “Дара е от тук” не работят за привличане на инвестиции в специфични събития, които не търсят публика и пазарна реализация, а дестинация. Не става така. Всички обаче знаем, че София има всички предимства и кандидатурата е била на много високо ниво.

Решението: на EBU не им пука особено в кой град ще се провете “Евровизия”, стига той да отговаря на основните им изисквания. Това е телевизионна продукция, която ще пристигне вероятно с над 150 тира с техника, декори и хиляди души екипи. Ние българите ще координираме основно логистиката и обезпечаването на инфраструктурата. Както големите концерти като на Ед Шийрън например - местните организатори отвориха стадиона, координираха движението и публиката, а чуждестранната продукция си направи всичко останало. Съвсем нормално явление и тук в никакъв случай не подценявам професионализма на колегите от бранша.

Ние не създаваме продукта и в това няма нищо лошо. На местно ниво отваряме вратите за него с това, с което разполагаме и координираме събитие, а не ТВ продукция. И да, ще се справим чудесно с организацията, защото нашите екипи имат вече огромен натрупан опит и капацитет да реализират вече почти всичко.

Има обаче и скрити предизвикателства, които все още у нас не разбираме. Едно от тях е стратегически важната за “Евровизия” “състейнабилити” политика. Екологичната устойчивост на събитията в България е все още тема табу и са единици хората, които имат опит и визия в това отношение. Темата вероятно ще се замита под килима до последния момент, когато ще настане хаос при зададен въпрос “Какви са политиките и плана за екологичната устойчивост и измерване на отпечатъка от домакинството?”. Ако не се помисли навреме и за това предизвикателство, то предвиждам огромно напрежение между БНТ и EBU по темата, на фона на постигнатите недостижимо високи резултати по отношение на екологичната устойчивост на финалите във Виена. Европейският съюз за радио и телевизия ще държи България да не позволява сриване на този висок стандарт.

Накрая - когато България печели, всички печелят, и то в дългосрочен план. София вероятно ще посрещне минимум 30% от посетителите, просто защото те по презумпция ще кацнат там. Ако успеем да ги привлечем предварително с добро съдържание (събития) и добра кампания (със старт най-късно до края на годината), то ще усетим и осезаем ефект. За Варна имам сериозни съмнения, съдейки по политиките им през последното десетилетие и повече. По отношение на културата и събитията там има сериозен застой, да не кажа срив, но се надявам това да се осъзнае и промени скоро. Летището в морската ни столица ще бъде само дестинация за прекачване на шатъла към Бургас. Пловдив пък е естествена спирка по маршрута при кацане в София, но за съжаление посетителите едва ли ще имат много време за него, ако се задържат в София. Освен ако Пловдив не избухне с кампания и евентуална намеса на нискотарифните авиопревозвачи, но това силно ме съмнява, заради краткосрочната перспектива.

Поздравления за всички градове в тази надпревара. Уроците се учат и вярвам, че вървим напред! Пожелавам устрем и успех на Бургас и на съвместните действия на БНТ, EBU, София, Пловдив и Варна! “Евровизия” е big deal и съм сигурен, че дълго всички ще говорят за България. Както никога досега.