В срок от три месеца министърът на здравеопазването да представи пред Народното събрание конкретни мерки с конкретни срокове за преодоляване на недостига на лекари в определени специалности и на медицински сестри и за задържане на младите лекари и медицински сестри в България.

Това реши парламентът единодушно със 148 гласа "за" след разискване по питане от Джевдет Чакъров (ДПС) към министъра на здравеопазването Асена Сербезова.

Здравният министър ще решава за противоепидемичните мерки

От ДПС предлагаха още в шестмесечен срок здравният министър да представи финансови разчети за средствата, необходими за реализацията на планираните мерки, и план кои от тях в държавния бюджет за коя година ще бъдат включени, както и в срок от една година министърът на здравеопазването да представи пред НС първите резултати от реализацията на мерките. Тези две предложения обаче бяха отхвърлени от мнозинството в парламента. "Възраждане" не участваха в нито едно от гласуванията.

В началото на разискванията Джевдет Чакъров посочи, че ситуацията е критично тежка и е необходимо бързо да се набележат мерки и да се изпълняват. Той отбеляза, че по данни на Българския лекарски съюз над 60 процента от лекарите са над 50 години, а всяка трета медицинска сестра е пенсионерка.

Има свръхспециализация на определени специалности и остър недостиг на други, а според проучване на Медицинския университет в София 60 процента от медиците, които завършват, са готови да напуснат страната, 30 процента от тях веднага след дипломиране. 

Приеха на първо четене уреждането на здравното осигуряване на бежанците

В хода на дискусията беше обърнато внимание на необходимостта да се отделят повече финансови ресурси и на специализацията на младите лекари. 

Ивайло Христов ("Има такъв народ") коментира, че в основата на проблема не е специализацията, а се касае за липса на пари и кариерно развитие. Той даде пример с окръжната болница във Варна, където заплатата на лекар е 820 лева, а на сестра - 750 лева. Той коментира, че Министерството на здравеопазването не може да се намеси в управлението на лечебно заведение.

"Имаме едни дерибеи, които си управляват болниците, както си искат", коментира Христов. Затова депутатът от ИТН каза, че спешно ще внесат промени в закона за публичните предприятия, които да дадат възможност за повече контрол на принципала как се управляват лечебните заведения.

Медици от болница ИСУЛ в София излязоха на протест

Той посочи като друго предложение - ограничение от два мандата с шест месеца междинен период за директорите на лечебни заведения.

Председателят на здравната комисия в парламента доц. Антон Тонев посочи, че финансовият въпрос е важен, но отварянето на системата е още по-важно - младите лекари да могат да работят още от първите дни на специализацията. Той каза, че планират да отворят Закона за лечебните заведения и Закона за публичните предприятия и да усъвършенстват някои наредби. Работата ще бъде при всички случаи надпартийна, защото на карта е заложено здравето на родината ни, заяви той.

Николай Дренчев ("Възраждане") коментира, че финансирането на системата е порочно. Пациентът не е в центъра на вниманието, а най-важно остава как да бъде усвоена съответната клинична пътека, посочи той.

В 73% от болниците липсват лекари, в 90% - медицински сестри

Министърът на здравеопазването Асена Сербезова отбеляза, че действително в центъра на системата трябва да е пациентът. Човешките ресурси са основният активен елемент на всяка една система, каза тя. Държавата може да създаде условия, но не може да създаде всички необходими условия.

Също така е важна ролята на ръководителя на лечебното заведение за осигуряването на справедливо заплащане, коментира министърът. Сербезова каза, че би й се искало да бъде направена една по-голяма междуведомствена група и благодари за конструктивния тон да намерят всички заедно едно трайно решение.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в SoundcloudSpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм