Днес в България се отбелязва Денят на народните будители. Празникът е посветен на будителите, книжовниците, просветителите, борци за национално освобождение и всички тези, които са запазили и продължават да съхраняват духовните ценности през вековете. Те са хората, които ни учат от това как да обичаме и пазим родината и националните си ценности, до това как да използваме знанието и историята.
За първи път този празник се отбелязва на събор в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски. Първоначалната цел на честването е да се прослави делото на Иван Рилски, братята Кирил и Методий, Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и всички допринесли за развитието на българските ценности и култура. Днес 1-ви ноември е в чест на всички просветители и будители, продължаващи да разпространяват културното наследството. В знак на уважение и признателност, в много градове и села се кръщават улици, читалища и училища с имената на будителите.
Първи ноември става постоянен национален празник на 13 декември 1922 година, след среща на деветнайсетото Обикновено Народно събрание. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. В периода от 1945 до 1992 година честването на празника отпада. След дълго прекъсване, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, просветителите и борците за обществено благо са сред най-уважаваните и почитани хора. В историческите записки често са определяни като светци. Това продължава до момента на Възраждането.
Денят на народните будители възниква в трудно за българския народ време - след Освобождението на България. В този период българският народа е обграден от всекидневните си проблеми. Възрожденския идеал и националната ценности остават на по-заден план и започват да се разпадат. Българската интелигенция осъзнава опасността и започва да действа в посока на запазване на светлите имена на българските духовници и будители.
С написването на „История Славянобългарска“, Паисий Хилендарски е определен за будител на възрожденската нация. Той създава една от първите български книги, които събират на едно място цялата славна история на българския народ. Той е един от примерите за будители, който привлича много последователи към просветното дело, като негов поддръжник е епископ Софроний Врачански.
У нас Денят на народните будители се отбелязва с разнообразни дейности и инициативи в цялата страна. Ежегодно пред сградата на президентството се състои традиционна церемония по издигане на националното знаме на България и тържествена смяна на почетния караул на гвардейците. В столицата се организират различни занимания и празнични програми, като за най-малките се организира детско ателие. В други градове от страната се подготвя тържествено поднасяне на венци, концерти и събори, с които да се отдаде почит към всички будителите. Монтана, Шумен и още няколко града тече подготовката за вечерно факелно шествие.
