Историите около потъналия на 15 април 1912 година кораб „Титаник“ винаги са предизвиквали интереса на много хора. Едноименният филм на режисьора Джеймс Камерън от 1997 година печели 11 награди „Оскар“ и над десетилетие е най-успешният филм на всички времена. Има обаче детайли, които не са известни на широката публика. Например как екипажът на кораба сигнализира за потъването и как спасителните екипи разбират за сблъсъка с айсберга.
Радиовръзката, с която е оборудван най-големият за времето си презокеански лайнер е една от основните причини за спасяването на оцелелите пътници.
Създателят на тази радиовръзка – италианецът Гулиелмо Маркони е противоречива личност, но постиженията му в развитието на безжичната телеграфия са безспорни. И му носят Нобелова награда за физика през 1909 година.
Гулиелмо Джовани Мария Маркони е роден на 25 април 1874 г. в семейството на земевладелец от италианската аристокрация и съпругата му Ани Джеймсън, която е с ирландски произход.
Детските си години Гулиелмо Маркони прекарва в английския град Бедфорд, а малко по-късно се завръщат във Флоренция. Той завършва “Техническия институт в Ливорно” и посещава лекции по физика в университета в Болоня, но никога не е приет за редовно обучение. През 1894 г. младият италианец за първи път се сблъсква с откритието на немския физик Хайнрих Херц и това дава основа на работата му в безжичната телеграфия.
Две години по-късно Маркони вече е усъвършенствал напълно своите изобретения и с помощта на семейни приятели подава подробен план за патент в Лондон.
Младият изобретател получава силна подкрепа от главния инженер на британските пощи. Уилям Хенри Прийс инициира предаването на съобщение от Бристолския канал до остров Флат Холм. С помощта на изобретенията на Маркони е осъществена първата безжична телеграфна връзка на разстояние от 6 км. През 1897 г. Маркони създава своята компания Wireless Telegraph & Signal Company.
Следва усърдна работа и подобрения върху предаването на безжични съобщения, за да осъществи италианският инженер най-голямото си нововъведение. На 27 март 1899 г. е проведена първата международна безжична радиовръзка. Съобщението е било изпратено от Дувър до Вимерьо чрез морзов код. Гулиелмо Маркони не спира да развива радиовръзката и през 1900 г. той подобрява качеството на приемника с прилагане на нов тип предавател, дело на немския физик Фердинанд Браун. Благодарение на това подобрение е реализирана първата радиовръзка отвъд Атлантическия океан.
Разстоянието, което преодолява физика с безжичната връзка, е над 3400 км. 1909 г. носи на Гулиелмо Маркони и Фердинанд Браун Нобелова награда за физика за практическите им заслуги в сферата на радиотелеграфията. В последните години от живота си Маркони създава и Радио Ватикана. Католическото радио е било оборудвано с първия ултракъсовълнов предавател. Маркони постига много в науката, но взима и активно участие в политиката. В началото на 20-те години на миналия век италианският физик се връща в Италия като поддръжник на Мусолини. През 1923 г. той става част от Италианската национална фашистка партия.
Пет години по-късно Маркони е избран за президент на Италианския национален съвет на науките и по препоръка от Бенито Мусолини става президент на Италианската кралска академия на науките.
Последното му назначаване го прави и член на Големия фашистки съвет.
По време на Първата световна война именно Маркони е отговарял за телеграфирането и радиовръзките.
Автор: Мила Манчева
